fb
БиблиотекаОткъси

Из „Антена“ от Сергий Жадан [откъс]

4 мин.

След романите „Депеш Мод“ и „Ворошиловград“ и сборника с разкази „Химн на демократичната младеж“ (излезли на български с логото на „Парадокс“), разтърсващата стихосбирка „Антена“ (2018) на украинския литератор и музикант Сергий Жадан е логичното задълбочаване на познанството му с българския читател. „Антена“ (изд. „Парадокс“) включва осемдесет стихотворения, „осемдесет опита да докоснем времето, в което живеем, което дишаме, за което говорим. Времето, изгарящо при всяко докосване. Времето, в което личните дневници могат да се окажат военна хроника, а библейските истории – сутрешни новини. “ Стихосбирката съдържа и 150 уникални илюстрации от култовия харковски уличен артист Хамлет.

Книгата се издава благодарение на проекта „Литературата (с)мисъл: прелюбодеянието на факта и фикцията“.

Прочетете откъс при нас.

Ще бъде така: ще бродят ловци в снега.
Чули са своите сега. Кажи го на врага.
Под краката се пропуква леда.
Ловците се спускат по заснежената река.
На другия бряг всичко ще е наобратно.
Но ще се сбъдне това, което е казано.

Дълго ще вървят и снега ще преминат.
И дори когато думите твои тежест загубят,
имат смисъл като всяка една дума.
Помисли преди да кажеш „зима“,
преди да кажеш, че смисъл няма да има.
Чувам те, език на страшна отрова.

В думата „памет“ за тебе главното кое е?
В тези времена малцина знаят кое казано от него е
просто чакат грешка да направи.
Повечето думите нужни чакат.
Привечер ловците от масата ще се надигнат.
Вишневия клон на излизане ще закачат

и тихо ще поблагодарят. Ще бъде така:
упоритите нещастници, очукани от снега
няма да съжалят, че са станали и поели.
Всички искахме да вярваме, просто малко от нас умееха.
В небето извисяват се сините комини
и чак то има вкус на огън и къпини.

Какво стана? Сняг се сипа до сутринта.
Помня всеки един, зная ги всички.
Още има живот, зимата е към края си.
Отвъд реката планинският хребет като неин силует.
Никой не я помни, а точно
да се забрави беше най-трудно.

От ходенето снегът сляга.
Всички дошли ще намерят закрила.
В небето като зверове се пробуждат ветрове.

Но кажи: кой ако не те?
Ловци се завръщат в града с празни ръце.
Костурите излизат от дълбините.


Изречи ме, изречи ме като името на болестта,
с която живеем сега. Източната граница на Европа.
Западна посока на вятъра. Нощна лава на снега.
„Слава“ – поздравява някой.
Отговаряш: „Слава“.

Изречи ме,
като дума на чужд език, с която нещастието наричат.
Така вдъхновено вали сняг, сякаш на причастие отива.
Тиха зимна река, която тече наникъде.
Докато не казваш нищо – нищо няма и да се случи.

Обезболяващите таблетки на декемврийското слънце.
Като от букви на азбука твоят свят се състои.
Докато нищо не кажеш – нищо няма и да се случи.
Кажи „светлина“, за да не бъде прекалена тъмнина.

Работата на декемврийското слънце е доста кратка.
Състоя се от гласа, с който ме изричаш,
от топлото, настоятелно произношение.
Кратки са дните на зимното слънцестоене.

Времето състои се от преписки и положения.
Произнеси ме като номер, от който ще ти помогнат.
Примес на вятър в гласа – доверчив и лек.
„От кого да се страхуваме?“ – попита някой.
Отговаряш: „От никого“.

Източната граница, през която преминава студенина.
Зимите, които всички чакаме така, са временна постройка.
Дим от комините издига се – железопътен, напечен.
Сняг на реката лежи – неизречен, ненаречен.


Следващия път ще запомня като видя това:
небето лятно между гробището и гарата.
Като украса разпятието с тебе носим,
опитваме се да схванем идеята ти странна.

Струва ми се, че разбирам какво казваш.
Струва ми се, че знам къде си сбъркал.
Това са моите братя и сестри, а аз съм техния пазител.
Никога не ще забравя техните лица и тела.

Това сме ние – тези, които те предават и целуват,
предават и целуват – влюбени и непохватни.
Тези, които те отричат, тези, които те ценят,
тези, които дойдоха неми и ще си тръгнат неми.

Ще запомня светлината – топла и дразнеща,
ще запомня червения въздух в сините квартали,
ще запомня, че всичко важно и основно
оставил си между думите – в паузите и интервалите.

Това сме ние – като класове накланяме се
и в тази тишина мислим си,
че малко успели сме –
рамене женски и рими мъжки.

Само недостатъци сме взели от другия,
В ръцете ни чуждото се проваля,
така и не се спогодихме с него
прекалено сложно ли? Прекалено лесно ли?

Започва лятното настъпление
от другия край на света, от другия край на глобуса.
Дори и любовта, пречупила мнозина,
ще запомня, разбира се, че ще запомня.

Застъпват се и се засилват радиовълни,
сякаш някой дава сигнали.
В неделя учителите четат стихове.
Децата се заслушват в паузите и интервалите.

[ + ]