Една приключенска история по действителен случай би следвало да запали по-скоро мъжката аудитория (според клишето), но „Изгубеният град Z“ (изд. „Colibri“) успя да ме грабне, така че да я прочета за кратко време. Причините са доста, но основната е удоволствието да се докосна до живота на един изключителен човек, превърнал се в легенда не заради потекло или материални притежания, а заради това, което е постигнал.
„Изгубеният град Z“ е дебютен роман за американския журналист Дейвид Гран. Както много други, и той е запленен от историята на полковник Пърси Фосет – британски изследовател, роден в края на ХIХ век и сдобил се с легендарна слава още приживе. Събитието, което буди интереса на мнозина и до днес, обаче е изчезването на Фосет. През 1925 г. той заминава на експедиция в джунглите на Амазонка заедно със сина си и негов приятел.
Интересно е, че макар да се е развило преди близо век, медийното отразяване на експедицията е било впечатляващо. Изследователите продават правата на медиен консорциум от Северна Америка, благодарение на който повече от 40 милиона читатели следят триото по техния път! Очаквало се е той да ги отведе до древен град в Амазонската джунгла, свидетелстващ за напреднала цивилизация, изчезнала мистериозно преди векове.
Самият Гран описва себе си като средностатистически американски жител, чиято зона на комфорт напълно изключва приключения извън градска среда. Въпреки това мистерията около Фосет толкова силно го изкушава да я разплете, че той решава да се впусне в проучване. Истински доброто журналистическо разследване обаче не включва само ровене в онлайн база данни, то изисква изучаване на терен. И така, Гран тръгва по стъпките на Фосет и неговите спътници, и както той сам обяснява в бележките накрая на книгата – използва неиздавани до момента дневници и кореспонденция на колеги и сътрудници на изчезналите.
Фактът, че книгата се базира на действителни архиви, е колкото полезно, толкова и подкопаващо качествата й. От една страна, създава се усещане за голяма достоверност – почти няма догадки в текста, нито лирически отклонения, а след всяка описана случка е цитиран източникът, от който е почерпена. От друга обаче, тази фактология затруднява темпото на четене и сухите факти (множество имена, споменати по веднъж в книгата, или години, поставени в скоби) не те оставят да се потопиш напълно в приключението. А то е толкова забележително, особено от днешна гледна точка на хора, живеещи в ерата на технологиите, че е трудно да си представим как се е случило само преди век!
Най-прекрасното в романа за мен беше пренасянето назад във времето, когато е имало още толкова неоткрити земи, и наред с тях – хора с непоколебим изследователски дух, готови да се жертват за върховната цел да бъдат откриватели. Именно такъв е и Пърси Фосет – човек с изключителна физика, още по-стабилна психика, последователен в издигането си от обикновен член на британското Кралско географско дружество до легендарен изследовател, оставил следа в историята.
Образът на Фосет е изграден много детайлно от Гран и за читателя не е трудно да си го представи от плът и кръв, там, в нечовешки тежките условия на джунглите на Амазонка, борещ се с болести, студ, глад, диви животни и непознати насекоми, но вървящ само напред. Утеха той намира в поезията, като любимото му стихотворение е и метафора на целия му живот:
Има нещо скрито. Иди го намери.
Върви и потърси зад обсега на границите.
Нещо е спотаено там и чака те да го откриеш.
Върви!
из „Изследователят“, Ръдиард Киплинг
Отговорът на въпроса дали изгубеният град Z е мит или реалност ще оставя на всеки читател. А кинолюбителите ще зарадвам с новината, че едноименният холивудски филм на режисьора Джеймс Грей ще бъде представен на 13 октомври като част от програмата на литературния кинофестивал „CineLibri“.
Ето го и трейлъра към филма:
