Исках да прочета „Изхвърлени в Америка“ (изд. „ICU“, преводач: Надежда Розова) от Джанин Къминс веднага щом разбрах за нея. Интересът ми обаче се засили още повече заради целия шум, който се вдигна около публикуването ѝ – прекратиха американското турне за представянето ѝ, а след като Опра избра заглавието за читателския си клуб, се наложи да прави предавания и изявления и едва ли не да се опитва да обясни защо се е спряла точно на книгата на Къминс. Хора от всякакви професии се почувстваха длъжни да се появяват в медиите, за да обясняват колко безотговорно е било от страна точно на тази авторка да напише точно тази книга. Та нямаше как да не я прочета.
„Изхвърлени в Америка“ ни пренася в Акапулко, където читателят се запознава с Лидия Перес. Тя е млада жена с чудесно любящо семейство и собственичка на малка книжарница. Един ден във въпросната книжарница влиза човек, който ще обърне живота ѝ наопаки. Той е ерудиран, забавен и чаровен. Той е глава на властващия в Мексико картел, който сее страх и смърт навред. Светът на Лидия рухва, когато шестнайсет души от семейството ѝ са избити пред очите ѝ. Единствената мисъл в главата ѝ е, че трябва да опази живота на малкия си син Лука. Като потеглят на едно от най-опасните „пътешествия“ – това на мигрантите, които пресичат нелегално границата на Мексико със САЩ – майка и син ще преминат през ужаси, които ще оставят дълбоки следи в сърцата и душите им.
– Себастиан е мъртъв, Мередит – намесва се Карлос. – Моят приятел, твоят приятел. Вече го няма. И още петнайсет души. Такова нещо никога не се е случвало, никога. Дори тук. Познаваш ли човек, който е изгубил шестнайсет от близките си в един ден? – Мередит го измерва с гневен поглед, но той продължава: – Длъжни сме да им помогнем.
Много важно уточнение: ако решите да посегнете към „Изхвърлени в Америка“, моля ви, помнете, че това все пак е художествена литература. Не е документалистика и не е журналистически труд.
Романът има много силно начало, което няма да може да изтриете от съзнанието си. Графично до степен да се озовете в двора на семейство Перес и да съпреживеете всичко, случващо се там. „Изхвърлени в Америка“ обрисува живота на място, където всичко се управлява от картели. Не е като да не сме гледали докуменални филми или сериали по темата, затова мога да отсъдя, че Къминс дори е смекчила подробностите. Цялата буря от емоции в борбата за съществуване – страх, скръб, безизходица – ще ви връхлети така, че няма да разберете откъде ви е дошло.
Трябва да се махне от стаята, но не може да помръдне. Неговият татко е мъртъв. Лука вдига ръка, за да докосне червения ръб на татковата шапка. Представя си го в задния двор на баба без медицински сестри, одеяла и пиукащи апарати, които могат да му спасят живота. Представя си притихналите локви кръв. Лука стои и просто се слива със стената.
Сюжетът следва стъпките на Лидия и сина ѝ Лука от Акапулко през тяхното изпълнено с кошмарни срещи и преживявания пътуване. Интригуващо беше да разбера кой ще е следващият препъникамък, на който ще се натъкнат, защото все пак ми оставаха две трети от книгата и нямаше как всичко да мине по мед и масло – исках да науча дали в крайна сметка тяхната мисия за живот ще е успешна.
За съжаление, пълнежът, който не ми се стори никак малко, отвличаше вниманието ми от основната линия. „Изхвърлени от Америка“ няма да е нито първото, нито последното заглавие с добра история, което обаче съдържа известна доза ненужен текст. Не знам какъв е замисълът, но определено е една от причините романът да загуби интереса ми на няколко момента.
Темите, засегнати от Джанин Къминс, са трудни за преглъщане. Загубата на семейство и светкавичното вземане на кардинални решения в моменти на отчаяние. Безизходицата, в която се намираш и от която трябва да излезеш колкото се може по-бързо. Миграцията от Мексико към САЩ – всичко, което (може би) преживяват тези хора по пътя си дотам. И разликата между това да избягаш, за да живееш по-добър живот, и да избягаш, за да имаш живот. Мога да изреждам до утре всички причини, поради които си заслужава да прочетете тази книга. Именно това е най-ценното в нея. Не е важно дали е сто процента достоверна и дали нещата се случват точно по този начин. Важното е, че дори и да са подобни, повече хора трябва да го узнаят.
Лидия разпределя паста за зъби. Усеща косата си мазна, а кожата – суха. Тези неудобства я тормозят ден след ден. Ако някой ѝ открадне обувките, би се предала, така си мисли. Би било крайно унизително. Може да понесе шестнайсет мъртви членове на семейството си, стига пръстите на краката ѝ да не бъдат изложени на показ пред света.
Останах възхитена и от епилога, в който Джанин Къминс е разяснила защо е решила да напише такава история. Тя споделя съмненията си дали е била правилният човек за целта, какво я е подтикнало и ѝ е вдъхнало сили да продължи и да завърши „Изхвърлени в Америка“. Този епилог хвърли светлина върху личността на авторката и просто ми доказа, че бих прочела и други нейни книги. А всички последвали обвинения, скандали и какво ли още не, които се изсипаха върху Къминс, откровено не намирам за важни. И то именно защото това е художествена литература, а не документално описание на съдбата на мигрантите.
„Изхвърлени в Америка“ на Джанин Къминс е роман за неописуема борба за оцеляване, пропит с болка и отчаяние. Ще изминете потресаващия път до границата между Мексико и САЩ и ще останете шокирани от това, което ще ви сполети. Историята на Лидия и Лука ще ви трогне и огорчи, а след отгръщането на последната страница дълго ще размишлявате какво ли е да обитаваш онези географски ширини. „Изхвърлени в Америка“ заслужава вниманието ви заради всички теми, които са засегнати в нея – част от тях ще заседнат като буца в гърлото ви, от която единствено четенето ще ви освободи. Отрезвителна творба, която ще намери място в сърцето ви.
Можете да поръчате тази книга от Ozone.bg.
