Да си хванеш самолет специално заради книжно събитие? Когато става дума за Жан-Батист Андреа – защо не? За мен „Да бди над нея“ (изд. Orange Books, преводач Валентина Бояджиева) е най-хубавата книга, която съм чела през последните пет години. Когато споделих това с Андреа при вземането на автограф, той се засмя и с типичното си интелигентно чувство за хумор ми напомни, че през лятото е бил в Дъблин за Dalkey Book Festival и съм можела да си спестя летенето до София.
Е, разминали сме се тогава. Но когато разбрах, че на 29 септември Жан-Батист Андреа ще гостува за първи път в България по покана на издателство Orange Books, решението беше лесно. Повече от 250 души изпълниха залата, за да чуят носителя на „Гонкур“ за 2023 г., а поводът съвпадна и с появата на български език на дебютния му роман „Моята кралица“ (изд. Orange Books, преводач Валентина Бояджиева).
Разговорът водеше писателката Виктория Бешлийска, а преводът на живо беше поверен на Мартин Петров. Получи се не толкова официално интервю, колкото интелигентен и откровен разговор „от кухнята“ на литературата – за онова, което превръща една идея в роман, за съмнението, което не напуска писателя дори след най-голямото литературно признание, и за хората, които Андреа отново и отново поставя в центъра на своите истории.
Самият той се пошегува и с организацията на събитието – въпросите от публиката се задаваха чрез QR код. Според Андреа България явно е доста модерна, защото след завръщането му във Франция отново ще трябва да свиква със „старомодния“ начин, при който просто подават микрофона на публиката.
От киното към свободата на литературата
Преди да стане писател, Жан-Батист Андреа прекарва около 25 години в киното като сценарист и режисьор. Именно ограниченията на киното обаче постепенно го връщат към една много по-стара мечта – тази на деветгодишното момче, което е искало да стане писател. Разликата между двете изкуства той обясни с чудесен пример: една идея в киното струва пари. Ако в историята ти е необходим слон, той е скъп. В литературата можеш да имаш и десет. Свободата се оказва решаваща.
Преминаването от сценарий към роман обаче съвсем не било лесно. Идеята, от която по-късно ще се роди „Моята кралица“, отлежава в съзнанието му четири години. В един от най-трудните периоди от творческия си живот, докато разхожда кучето си, Андреа най-сетне „вижда“ историята. Днес, след четири романа и наградата „Гонкур“, той продължава да говори за този момент не като за доказателство за собствен успех, а като за причина човек да не се отказва.
„Не предадох деветгодишната си версия“, каза той. За Андреа най-важното не е непременно в края на пътя да те чака „Гонкур“. Великолепен е самият стремеж – фактът, че след падането си, се изправяш и продължаваш.
Героизмът да бъдеш различен
Различността е една от големите теми в романите на Андреа и неизбежно се превърна в една от централните теми на вечерта.
„Героизмът е много красива дума, защото в нашия свят човек трябва да бъде герой, за да бъде различен“, сподели писателят.
Според него хората обикновено не избират различността си – независимо дали тя е физическа, интелектуална или психическа. Историята обаче показва колко жестоки могат да бъдат обществата към онези, които не се вписват в нормата. Там Андреа открива особена чувствителност:
„Когато видя някой, който е различен, аз си давам сметка, че той има една чувствителност, която другите хора нямат, защото той е преживял неща, които другите хора не са. Затова аз си казвам, че различният човек е един гений в развитие.“
Неслучайно отхвърлените, самотните и онези, които трудно намират мястото си, населяват книгите му.
Разговорът естествено стигна и до детството. За Андреа детето не е толкова възраст, колкото енергия и начин да гледаш света. Детската мечта преминава през романите му под различни форми, а зад нея стои един въпрос, който звучи далеч по-мрачно: кога мечтата може да се превърне в терор, както го попита Бешлийска.
Писателят трябва да изчезне
Виктория Бешлийска определи езика му чрез „кристалността на думите“ и „яснотата на фразата“. Андреа отговори с нещо, което до голяма степен обяснява тази привидна лекота. Всяка история има собствен глас и писателят не бива да застава между него и читателя. Андреа не иска присъствието му като автор да се усеща – иска читателят да чува героите. Вярва в силата на простотата, но признава, че именно тя е едно от най-трудните неща за постигане.
Самото писане обяснявява като състояние на транс. Не може да го предизвика насила, нито да го контролира. Когато приключи книга и излезе от това състояние, реакцията му е почти: „Какво се случи?“. След всеки роман се пита как изобщо ще започне отначало и колко книги носи в себе си, които би могъл да напише на ниво, удовлетворяващо самия него.
От какво се ражда един роман?
В основата на всяка негова книга стои нещо интимно, преживяно, лично. В „Моята кралица“ това е детството му в Прованс. „Сто милиона години и един ден“ (изд. Orange Books, преводач Валентина Бояджиева) носи любовта му към планината и собствените му преживявания там. В „Да бди над нея“ се срещат италианският му произход и любовта към изкуството.
Андреа разкри пред българската публика повече и за петата си книга, която вече е завършена и се очаква да излезе във Франция през януари 2027 г. Романът е отлежавал три години в главата му и носи заглавието „Гранд Империал“ – името на хотел. Историята ще ни отведе в малко село през 60-те години на XX век и ще разказва за най-големия фокус, изпълняван някога пред публика.
Преди това българските читатели ще могат да наваксат и липсващата част от библиографията му. Orange Books работи по българското издание на Des Diables et des Saints („Дяволи и светци“), което се очаква през 2027 г. Преводът отново е на Валентина Бояджиева.
„Радостта е в нас“
Част от въпросите към писателя дойдоха от публиката. И първият избран се оказа мой. Той беше вдъхновен от „Сто милиона години и един ден“:
Ако тъгата е във всеки от нас, кое е най-красивото място на света, което ви помага да се преборите с нея?
Андреа се замисли. Каза, че разбира въпроса и че той го е разтърсил. А отговорът му се оказа още по-хубав от този, който очаквах.
Тъгата всъщност не е в нас, обясни той. В нас е способността да бъдем тъжни – точно както в нас е и способността да бъдем радостни. Радостта не трябва непременно да бъде откривана някъде навън. Тя вече е там. Понякога просто трябва отново да запалим искрата. Разбира се, съществуват места и преживявания, които могат да бъдат катализатор. За Андреа това са планината и морето.
Да бдиш над нещо
Андреа разказа и любопитната история зад заглавията на романите си. „Моята кралица“ носи това име още от самото начало, но „Да бди над нея“ първоначално е имала друго работно заглавие – „Това, което знам за нея“. Настоящото заглавие предлага редакторката му. Изразът всъщност присъства още в началото на самия роман. Андреа вижда в него нещо много важно – нежността, която съществува в това да бдиш над някого или над нещо. И сякаш тази нежност присъства и в отношението му към собствените му книги.
Преди дългата опашка за автографи писателят показа и специален печат, който използва за „Да бди над нея“. Той е направен по стара гравюра от XVI век, която Андреа харесал толкова много, че поръчал да бъде превърната в печат. Едва впоследствие осъзнал още едно от онези странни литературни съвпадения, които сякаш самият той би могъл да измисли – книгата, от която произлиза гравюрата, се споменава в „Да бди над нея“.
След срещата опашката за автографи беше дълга. А социалните мрежи постепенно се изпълниха със снимки и впечатления от същата вечер – оказа се, че много от хората, с които споделяме книжното пространство онлайн, сме споделили за няколко часа и едно съвсем реално пространство.
Андреа сам определи приема си у нас като изключително топъл. „Тази страна е специална“, каза той и благодари на българските читатели за посрещането.
За мен вечерта остави усещането от среща с изключително фин, интелигентен и чувствителен разказвач – човек, който умее да улавя онези неуловими неща, за които самият той говори, и да ги превръща в истории. А ние, читателите, имаме привилегията да живеем по същото време, за да ги четем. И ако трябва да остана в света на първия му роман – тази среща определено беше кралицата на моята литературна 2026 година.
Жан-Батист Андреа е френски писател, сценарист и режисьор. Автор е на романите „Моята кралица“ (2017), „Сто милиона години и един ден“ (2019), „Des Diables et des Saints“ (2021) и „Да бди над нея“ (2023). За последния получава наградата „Гонкур“ през 2023 г., а книгите му са преведени на повече от 30 езика. Може да откриете книгите му в Ozone.bg
