Женското приятелство само по себе си е феномен. Някои твърдят, че то не съществува, други смятат, че е способно да устои и на най-непредвидимите обрати, но всички разногласия по темата само потвърждават, че приятелството между жени е комплексна връзка с много измерения. „Жената от Танжер“ (изд. „Прозорец“) започва като книга за две приятелки, но историята бързо прераства в нещо много по-сложно и подозрително.
Кристин Манган поставя в центъра на дебютния си роман отношенията между две жени, които някога със сигурност са били приятелки, но сега всяка от тях влага нещо различно във връзката им. Алис живее със съпруга си в Мароко, където се опитва да забрави ужасяваща лична трагедия, която е променила напълно курса на живота й. Миналото обаче я настига дори и в Мароко и чука на вратата й в лицето на Луси, съквартирантката й от колежа и някогашна най-добра приятелка. Крехкият баланс в ежедневието на Алис започва заплашително да се пропуква и колкото повече време прекарва тя в компанията на Луси, толкова по-несигурна става. Дали да се съмнява в приятелката си, илив собствения си здрав разум?
Атмосферата на Мароко е безспорно най-големият плюс на романа. Манган майсторски рисува градските пейзажи на Танжер и с лекота пренася читателя по улиците му, а жегата се усеща почти физически през страниците. Именно тези описания на страната дават предпоставка бъдещата адаптация да бъде един от онези редки случаи, в които филмът е по-добър от книгата. Екранните права върху „Жената от Танжер“ бяха продадени през 2016 г., Джордж Клуни е продуцент, а в главната роля ще видим Скарлет Йохансон.
Манган заплита сюжета си с тънка нишка психологизъм, който насочва не само към психическото състояние на персонажите, но умело включва и самите описания на Мароко през 50-те години на миналия век. Преднамерено бавното темпо в комбинация с жаркото слънце на застиналия във времето Танжер създават зловещо спокойствие и усещането за затишие пред буря. Градът е като трети главен герой в историята и подобно на Алис и Луси, под привидно приятния му вид се крият доста мрачни сенки.
Кристин Манган (снимка: HarperCollins)
Много харесвам книги със сложни герои, които правят противоречиви избори, а не са просто „добри“ или „лоши“. Интересно е, че докато психичното състояние на едната героиня е посочено директно и се изтъква постоянно, за другата читателят сам си прави изводи от действията й. И Алис, и Луси са реалистични образи и докато четеш, не знаеш на кого да вярваш.
Още анотацията дава насоки, че на Луси не й е чиста работата и тя по-скоро клони към антагониста в историята, но с напредване на страниците буди повече неволно възхищение, отколкото чиста неприязън. Не чак до степен на гениален злодей, но достоверно манипулативна жена, която не се спира пред нищо, за да постигне целта си. Алис, от своя страна, първоначално е представена като доброто момиче и невинната жертва, но на нея също са й познати егоистичните постъпки и предателства, а безкрайната й несигурност и глупавите решения, които взема, постепенно стават дразнещи.
Интересът на читателя се задържа от очакването всеки момент да се случи нещо ужасяващо. Заплашителното напрежение продължава бавно да се трупа страница след страница, но Манган не успява да го освободи навреме – след средата на книгата все по-малко ме интересуваше какво ще се случи с героите. За щастие обаче към края действието отново се активизира и финалът постави напълно достоен завършек на историята – нито претупан, нито твърде неочакван.
Едно приятелство преминава към тъмната страна на човешките отношения заради манипулации, интриги и неочаквано извратени мотиви. „Жената от Танжер“ е обещаващ дебют за Кристин Манган, която залага на психологическата страна на трилъра, а какво по-подходящо място за герои с множество лица от град като Танжер, познат под няколко различни имена?
Още мнения за романа можете да намерите в „Hrisilandia“ и „Дневникът на един книжен тигър“.
Можете да поръчате книгата с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!
