„Йога по сицилиански” на Едуардо Хауреги (изд. „Хермес”) дойде при мен в края на 2016 година. Резюмето обещаваше интересна книга за новото начало, красивата Сицилия и йогата, подправенa с доза романтика и вълнуващи приключения. Затова ми се стори подходящо четиво за януари – месец, в който започваме нова глава от нашата история, също като героинята на Хауреги.
Лиза Фогел е дъщеря на италианска емигрантка и германец. Израснала e в един от големите немски градове, получила e добро образование и работи в международна компания. Омъжена и финансово обезпечена, тя сякаш е постигнала всичко, за което ни учат да мечтаем от малки. Докато в един момент подреденият й живот не започва да се разпада и единствено йогата й позволява да намери покой и сила да става от леглото всяка сутрин.
Внезапно обаче съдбата й поднася неочаквана възможност да започне живота си начисто в Сицилия, където никой не я познава и може да се посвети на това, което я прави щастлива – да плува, да рисува… и да преподава йога. Звучи като хепиенд, но всъщност е само началото на историята. Преместването в Италия се оказва едновременно коренна промяна и връщане към миналото. Опознавайки родното място на майка си, Лиза разкрива дълго пазени семейни тайни и е въвлечена в опасния свят на италианската мафия.
Когато започнах „Йога по сицилиански”, очаквах лека, разтоварваща книга, но авторът ме изненада с дълбочината, с която представя две от основните теми в романа – мафията и йогата. Е, не е „Кръстникът”, но голяма част от романа обръща внимание на историята на мафията и начина, по който тя постепенно разгръща влиянието си в Европа и света. Хауреги почти успява да избяга от стереотипите, които са ни наложени от Холивуд, представяйки ни интересни факти от близкото минало на Италия. Казвам почти, защото книгата си остава художествена и не може да мине без известна доза екшън и преувеличение.
Може би чувството за дълбочина на сюжета и най-вече на героинята идва основно от йогата. Това е занимание, което изисква да се вглъбиш в себе си, за да откриеш вътрешен мир и отговори на въпросите, които те тревожат. Лиза често се отправя на такива пътешествия вътре в себе си и, без да стават скучни, тези пасажи носят много прозрения.
Хареса ми посланието за смелостта да се изправиш пред страховете си и да бъдеш „планина за някого” – непоколебим и вдъхващ сигурност, дори и вътрешно да си изпълнен със съмнение. Стори ми се донякъде поетично сравнението на борбата срещу мафията с неспирния поход на Дон Кихот срещу вятърните мелници. Имайки предвид събитията от предходната година, няма как да не съглася с идеята, че понякога светът е ужасно объркан и се налага да застанеш с главата надолу, за да го видиш в действителност и да намериш смисъл в случващото се.
Хауреги е доктор по социални и политически науки, но специализира в областта на смеха, хумора и позитивната психология. Той е автор на много книги, посветени на тях, а „Йога по сициалиански” е вторият му роман. Темата за промяната и новото начало не е оригинална и всеки автор, който пише за нея, много лесно може да се изгуби сред клишета, изтъркан сюжет и до болка познати герои. Мисля, че Хауреги е успял да се справи с тези капани. Книгата не е следващата „Яж, моли се и обичай”, но има достатъчно прозрения и повратни моменти, от които можем да се поучим. Не е и „Моето приключение в дивото”, но има достатъчно предизвикателства, пътувания в миналото и откриване на пристан в себе си, за да ни вдъхнови за едно смело начало на Новата година.
