Йохана Синисало е едно от най-оригиналните пера на финландската литература. Авторка е на 8 романа и множество разкази и е основоположник на литературното течение „финландски уиърд“. То смесва реалното и фантастичното по нов и интригуващ начин, разчупвайки жанровите бариери.
Дебютният й роман „Никога преди залез“ разказва историята на малък трол, който всява хаос в живота на онези, които се доближат до него. Романът на Синисало ме захвърли в неизследвани кътчета за размисъл и безспорно е едно от най-интересните четива, с които се срещнах тази година. Ето защо бях изключително развълнувана от разговора си с авторката по време на гостуването й на тазгодишния Софийски литературен фестивал.
С удоволствие Ви представям какво ми сподели Синисало за реалното и фантастичното в литературата и сложната връзка на човека с природата.
„Никога преди залез“ е дебютният Ви роман. Каква е историята на написването му?
Три години преди да започна да пиша романа в родния ми град Тампере във Финладния се появи дива мечка. Това е често срещано явление във Финландия, където отвсякъде сме заобиколени от дива природа. Бях обаче малко шокирана от това как медиите отразиха случилото се – във вестниците се пишеше, че хората ги е страх да напуснат домовете си. Започнах да се чудя кога започнахме да се страхуваме така от природата? Как е възможно едно диво животно да предизвика такава паника? Никой не се запита дали пък ние не сме нашественикът на територията на това животно. Тази малка объркана мечка не представляваше опасност за никого, но хората реагираха толкова агресивно на появата й, сякаш трябва да стреляме по всяко диво създание, което се появи около нас.
Ето защо ми се прииска да пиша за това как за нас природата се е превърнала в нещо опасно и чуждо, как вече не искаме да сме част от нея. В ума ми се появи история за животно, което е способно колкото човека и може да се намести в нашата екологична ниша. В гората троловете се считат за опасни, тъй като са различни от всичко останало. Трябва да ги презираш и да се съревноваваш с тях. Точно така се държим и ние по отношение на хората, които са различни от нас, които говорят по „неправилен“ начин или се обличат „неправилно“, имат „грешна“ религия или култура.
Постепенно осъзнах, че мога да посветя тази книга не само на връзката ни с природата, а и на отношенията ни едни към други.
В „Никога преди залез“ животинската страна на човека е провокирана от трола Песи. Защо според вас хората се опитват да оковат собствените си инстинкти и потискат толкова много от естествената си природа?
Ние искаме да си внушим, че контролираме природата, че сме нещо повече от нея, че нямаме нужда от разрешение да я използваме. Това е една от причините в момента светът да е намира в толкова лошо състояние. Хората са неспособни да преглътнат факта, че не сме извън екосистемата, а сме част от нея. Когато вземаме с едната ръка, с другата трябва да даваме нещо в замяна. Ние само взимаме ли, взимаме. И ето че почваме да се паникьосваме: „Ужасно, климатът се променя, как се случи това?!“. Ако разбирахме по-добре, че и ние самите сме животни…
В книгата Ви е пълно с аутсайдери. Почти всички герои в романа са хомосексуалисти, но за 
разлика от други подобни истории, тук те не са дискриминирани и сексуалността им изобщо не е поставена под въпрос. Това ме кара да се чудя какво е отношението към тези групи във Финландия и изобщо скандинавските страни, които са считани за едни от най-толерантните в света?
Исках в книгата ми да присъства другостта, различни видове хора, но не исках да гледам на тях като на жертви. В Скандинавия е лесно да пишеш така, защото въпреки предразсъдъците, приемаме хомосексуалистите като човешки същества, без дискриминация. Много съм горда, че във Финландия наскоро беше приет закон, който легализира гей браковете.
„Никога преди залез“ е пълна със символизъм. Самата Вие казвате, че голяма част от него е разбираем единствено за финландците, но пък вече е преведен на над 20 езика. Как се възприема романът по света?
Разбира се, има страни, в които хомосексуалността се счита за престъпление или е тема табу. Например, издателството, което публикува книгата в Латвия, прояви голяма смелост, защото там на хомосексуализма се гледа като на някаква болест.
Въпреки че книгата е толкова финландска, смятам, че темите в нея са разпознаваеми за много хора. Помага и това, че в почти всички култури по света присъстват фентъзи същества (горски хора, подземни създания и др.).
В България скандинавските автори са познати предимно като майстори на трилъра. Вие обаче сте авторка на „уиърд“, или социофантастика. Интересно ми е как се развива тази литература във Финландия, защото в България тя е сравнително непозната.
Реализмът винаги е бил много силно застъпен във Финландия. В последните 20 години обаче хегемонията му е сериозно разклатена. След като през 2000 г. „Никога преди залез“ спечели най-престижната литературна награда във Финландия много автори, които пишеха предимно в лоното на реализма, започнаха да експериментират с фантастични, митологични и приказни елементи. Особено във Финландия уиърд литературата е на изключително високо ниво. Като цяло криминалната вълна е много разпознаваема, но вече разполагаме и с много силни експериментални творби.
В речта си на церемонията по връчването на National Book Awards Урсула ле Гуин сподели, че дълго време на фентъзито и фантастиката е гледано отвисоко, но в последно време този жанр най-сетне се признава за равен като качество и сериозност на реализма. Какви са Вашите наблюдения?
Винаги съм смятала, че реализмът е просто мода. Литература в най-чистата й форма е била фантастична, заигравала се е с магическото и фантазното, с тайнствените сили, които контролират света. Разбира се, нямам нищо против реализма, но смятам, че е крайно време фантастичното да си върне гордостта.
И накрая – какво бихте пожелали на читателите на „Аз чета“?
Нещо, което смятам, че е също толкова типично за Финландия, както и за България: всеки трябва да чете повече преводни книги от други езици, освен английския. Всеки трябва да дадеш шанс на книга от страна, за която може дори да не е чувал – така можеш да попаднеш на истински съкровища.
Йохана Синисало е родена в Темпере, Финландия на 22 юни 1958 г. Носителка е на най-престижното литературно отличие в родината си – награда „Финландия“, както и награда „Джеймс Типтри-младши“. Има номинация за „Небюла“.
Интервюто със Йохана Синисало се осъществи с любезното съдействие на Софийския литературен фестивал и издателска къща „Персей“.
