fb

Книжарници "Хермес" препоръчват, виж какво!

Ревюта

Тролове, ангели и скандинавски мрак в „Никога преди залез“

4 мин.
nikoga predi zalez yohana sinisalo

nikoga predi zalez yohana sinisaloКарам скандинавско лято. „Смахнат, свободен” на Беате Гримсрюд, „Куклената къща” на Туве Янсон„Човек на име Уве” на Фредрик Бакман... няколко поредни романа от северняци. Може би в умопомрачителната варненска жега имам нужда да охладя не само тялото, но и ума си със сдържания и прецизен стил на тази особена група автори, които ми стават все по-любими и по-любими с всяка следваща прочетена творба.

„Никога преди залез” (изд. „Персей”) на финландката Йохана Синисало привлече вниманието ми в книжарницата, въртях я в ръцете си десетина минути, но така и не си я купих. Опре ли до книги, все се доверявам на интуицията си, която почти никога не ме подвежда, но в случая направих изключение заради интригуващото ревю на Христо в „Книголандия”. Е, не бих казала, че се влюбих в романа, не и след много силните впечатления, оставени ми от „Смахнат, свободен“, но определено го намирам за интересен и необикновен.

Йохана Синисало ни пренася в един свят, в който троловете – неизменно присъствие в скандинавската митология – са реално съществуващ животински вид, застрашен от изчезване. Синисало подплатява достоверността на тази вселена със статии от вестници, речници и енциклопедии, поеми, детски песнички и какво ли още не.  Тези допълнителни материали изпълняват функцията си прекрасно, но са прекалено начесто, прекъсват художествената линия и след един определен момент започват да дотягат.  Признавам си, че прескочих една-две научни статии.

johanna sinisalo

Йохана Синисало

Иначе историята се върти около едно от тези противоречиви същества, което става жертва на нападение на улични хулигани и е спасено от младия и талантлив фотограф Микаел, по прякор Ангела. Микаел прибира животното в апартамента си и започва да се грижи за него като за домашен любимец. Макар и още невръстен, тролът Песи се оказва диво и хитро създание, а е всеизвестно, че колкото по-интелигентно е дадено животно, толкова по-големи разрушения причинява.

Отгоре на хищническите прояви на трола, които забъркват Микаел в неприятности, Песи излъчва много силни феромони. Химическите вещества пристрастяват Ангела, но повлияват и на всеки от по-близкото му обкръжение. Следите от тези вещества в поведението на героите не са очевидни и дават своя ефект постепенно – привличане, съперничество, ревност, агресия и като цяло отключване на първични и неудобни за цивилизования човек инстинкти (почти като „Рога”-та на Джо Хил).

Микаел е хомосексуалист като по-голямата част от героите. Творческата задача, която Синисало си поставя, е да избегне половите предразсъдъци при възприемането на книгата. Елиминирайки пола като фактор при връзките и привличането, тя оголва чисто човешкия импулс, възбуден от свръхестествения провокатор. Единственото изключение на този фон е съседката на Микаел, Паломита, чиято история е достойна за отделен роман. Покрай тази героиня научих за практиката „закупуване на млада булка” – в случая садистичен застаряващ мъж си поръчва момиче от някоя бедна държава по обява в списание (!), издевателства над нея, третира я като робиня и ограничава всякакви нейни социални контакти, възползвайки се от непознаването й на страната и на езика. Отвратителна история.

Цялата книга е мрачна като атмосфера, кратка, тежка и пълна със скрити внушения. Зад на пръв поглед семплия разказ за Микаел и Песи се крият много подводни течения, засягащи проблемите за различния и отхвърлянето на необичайното в еволюционен, митологичен и социален план. Оценявам факта, че Йохана Синисало не храни nikoga predi zalez johana sinisaloчитателя с лъжичка, а провокира интелекта му да преодолее първия пласт на историята и да прекрачи във втория, където се крият посланията й.

Много се впечатлих и от послеслова на преводачката Росица Цветанова. Наличието на подобни материали винаги ми прави добро впечатление и ми подсказва, че издателството е работило над книгата с интерес и желание. В есето „За сменените деца на окултурената цивилизация“ Цветанова говори за троловете като митологични образи, разкрива интересни факти за Йохана Синисало и написването на романа и тълкува много от темите, заложени в него. Определено ще ви подейства просветляващо след края на историята.

Като цяло „Никога преди залез” е ексцентрична книга с оригинална идея и много храна за размисъл, събрана зад иначе пестеливия си изказ. Обраният й стил и пренасищането с информация за троловете ставаха причина на моменти да губя интереса си, но енигматичният финал в крайна сметка ме остави с положителни впечатления. Препоръчвам ви да се запознаете с книгата, ако харесвате ърбън фентъзи истории или ако си търсите необичайно четиво със свръхестествен привкус.