Стилът на Жозе Сарамаго много ми напомня за творчеството на Йордан Радичков. Не знам дали литературните експерти биха се съгласили, че има място за сравнение между двамата класици, но това е много силно внушение, което изпитах в „Пътуването на слона“. Същата смесица от нелепи приключения, тънък хумор и тъжни развръзки с аромат на притчи. Запазената марка на автора – особеният правопис почти без пунктуация – естествено е налице, но сякаш вече съм свикнал с него и четенето ми вървеше много гладко.
Сеньор отче, всъщност Господ е слон.
Преди почти пет века португалският крал Жуау III прави не особено традиционен подарък за сватбата на херцог Максимилиан Австрийски. Слон. Индийски слон. Наречен Соломон, висок около три метра, надарен с пословично търпение и издръжливост. За него се грижи корнакът Субхро – симпатичен несретник, чийто късмет сякаш най-сетне се усмихва и той бива забелязан от околните. Всичко звучи чудесно, само дето слонът се намира в Лисабон, Португалия, а трябва да стигне до Виена, Австрия. Проверих – 2311 км. със самолет. А по онова време самолети май е нямало. Затова ще трябва това разстояние да се измине пеш…
Керванът преминава през многобройни перипетии, комични случки и отчайващи моменти, в които изглежда, че аха всичко да бъде загубено. Но опитният корнак, съпровождащият екип, воловарите, мъкнещи храната за Соломон, военните и гостоприемството на случайно срещнатите по пътя хора спомагат за преодоляването на тези безкрайни километри.
Както винаги се случва в романите на Сарамаго („Приумиците на смъртта„, „Слепота„), редом с основното действие се крие един по-дълбок пласт, носител на силно внушение. Жалките стремежи на църквата да използва всяка възможност, за да увеличи популярността си; компетентните изказвания на хора, които не знаят за какво говорят; новите хоризонти, открили се пред придобилия за първи път в живота си власт; могат ли парфюмите да прикрият зловонията, с което благородниците са заобиколени…
Една от хубавите страни на съществуващото невежество е, че ни предпазва от неточни познания.
Трета моя среща с нобеловия лауреат Жозе Сарамаго и отново оценявам много положително увлекателните истории, мъдростта, с която всичко е пропито, както и неповторимата атмосфера, която неговите книги носят. Съвсем скоро ми предстои да се потопя в „Проглеждане“, издадена в края на миналата година отново от издателство „Колибри“.
