fb
Ревюта

„Пътуването на слона“ и неговите приятели

2 мин.

Patuvaneto na slona - Joze SaramagoСтилът на Жозе Сарамаго много ми напомня за творчеството на Йордан Радичков. Не знам дали литературните експерти биха се съгласили, че има място за сравнение между двамата класици, но това е много силно внушение, което изпитах в „Пътуването на слона“. Същата смесица от нелепи приключениятънък хумор и тъжни развръзки с аромат на притчи. Запазената марка на автора – особеният правопис почти без пунктуация – естествено е налице, но сякаш вече съм свикнал с него и четенето ми вървеше много гладко.

 Сеньор отче, всъщност Господ е слон.

Преди почти пет века португалският крал Жуау III прави не особено традиционен подарък за сватбата на херцог Максимилиан Австрийски. Слон. Индийски слон. Наречен Соломон, висок около три метра, надарен с пословично търпение и издръжливост. За него се грижи корнакът Субхро – симпатичен несретник, чийто късмет сякаш най-сетне се усмихва и той бива забелязан от околните. Всичко звучи чудесно, само дето слонът се намира в Лисабон, Португалия, а трябва да стигне до Виена, Австрия. Проверих – 2311 км. със самолет. А по онова време самолети май е нямало. Затова ще трябва това разстояние да се измине пеш…

Керванът преминава през многобройни перипетии, комични случки и отчайващи моменти, в които изглежда, че аха всичко да бъде загубено. Но опитният корнак, съпровождащият екип, воловарите, мъкнещи храната за Соломон, военните и гостоприемството на случайно срещнатите по пътя хора спомагат за преодоляването на тези безкрайни километри.

Както винаги се случва в романите на Сарамаго („Приумиците на смъртта„, „Слепота„), редом с основното действие се крие един по-дълбок пласт, носител на силно внушение. Жалките стремежи на църквата да използва всяка възможност, за да увеличи популярността си; компетентните изказвания на хора, които не знаят за какво говорят; новите хоризонти, открили се пред придобилия за първи път в живота си власт; могат ли парфюмите да прикрият зловонията, с което благородниците са заобиколени… 

 Една от хубавите страни на съществуващото невежество е, че ни предпазва от неточни познания.

Трета моя среща с нобеловия лауреат Жозе Сарамаго и отново оценявам много положително увлекателните истории, мъдростта, с която всичко е пропито, както и неповторимата атмосфера, която неговите книги носят. Съвсем скоро ми предстои да се потопя в „Проглеждане“, издадена в края на миналата година отново от издателство „Колибри“.

[ + ]