Аксиния Михайлова чете непрекъснато от момента, в който е научила азбуката, а от 30 години се занимава и професионално с литература като преводач и поет. Пише на български и френски език. Автор е на пет поетични книги на български и две на френски в издателство „Галимар“. Превела е повече от 35 книги – поезия и проза. Аксиния е един от основателите на сп. „Ах, Мария“ и член на редколегията му. В момента води практически занятия в секция „Поезия“ на Литературна академия „Заешка дупка“.
Присъствието на Аксиния на родната литературна сцена е осезаемо, затова с голяма радост ви предлагаме интервюто по-долу, от което ще разберете повече за книжните ѝ навици.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
В различни периоди от живота ми е имало различни книги, които са ме разтърсвали, култивирали са в мен ценности и са ми помагали в това да се опитвам да живея като осъзнато човешко същество. Като започна от приказките и индианските приключенски романи, които които заемах като дете от селската библиотека, които са ме научили на милост и състрадание, през Казандзакис, Сеферис, Янис Рицос и френската литература в юношеството, Лазарев с неговата „Диагностика на кармата“ в началото на новия век и „Квантовият воин“ на Кехоу преди 7-8 години… Светът се променя, ние също и понякога една книга може да ни помогне да си сверим часовника, да се убедим, че сме на пътя и крачим.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Да. Плодове и ядки.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от автора и книгата!!! Втората половина на 80-те тодини, когато се готвех за изпит по руска класическа литература, прекарах цяло едно лято затворена в стаята с Достоевски и бутилки истински кубински ром – 10, 12, 15-годишен, внасяха го 2-3 години, при това достъпен като цена дори за студент! Така оцелях с Достоевски. Сега пия чай, кафе, вино понякога.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Да, отбелязвам си. Подчертавам, поставям знаци. Ползвам и жълт маркер, за да не употребя чудната българска дума „хайлайтвам“! Не само в книгите, върху които ми предстои да работя, но и такива, които чета за удоволствие.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С каквото имам под ръка. Понякога дори със стръкче тревичка, ако съм навън. Но никога не прегъвам листа отдолу.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Обичам хартиеното издание – обичам да пипам хартията, да я мириша, да я усещам с ръцете си, върху гърдите си или коленете си… Но когато нямам възможност, чета и електронни. Напоследък се замислям и за аудиокнигите, особено когато са ми преуморени очите от работа и взиране в страницата и компютъра, когато превеждам.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Да, ако имам физически и интелектуални сили. И разполагам с времето си.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Вече мога. Преди упорствах – щом съм я захванала, задължително я дочитам. Но сега – не. Времето започва да ми става все по-ценно с годините и не мога да си позволя да го разхищавам. Особено ако става въпрос за художествена литература или по-скоро с претенции за такава.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Разбира се! Стига стилът на автора да е на ниво. От няколко години съм особено чувствителна не само към това за какво става дума, но и как е написано нещо. Ако героите ме дразнят, значи ми правят безплатна диагностика на моите недостатъци!
Аксиния Михайлова (сснимка: Велко Снгелов)
Какво четеш в момента?
Една книга на френски – „Гарваните са циганите на небето“ (Les corbeaux sont les gitans du ciel) – със спомените на Aлександър Романес, директор на цигански цирк, който носи името му. И препрочитам „В тъжните дни не говорим за птици“, съвременна португалска поезия.
Коя е последната книга, която си купи?
Поетичната книга на Красимира Зафирова „И всяка странност“. Преди 2 дни.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко. В чантата си нося минимум две. Една с поезия и една с проза. И вземам онази, за която имам енергия, насторение и тръпка в момента. Ситуацията се усложнява, когато вкъщи ме чака книга за превод. И гоня срокове. Тогава ставам персонаж от стария виц: „Чукча не читатель, Чукча — писатель.“. В моя случай – преводач.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета навсякъде – вкъщи, в паркове и градинки, в автобус, метро, влак, самолет… По всяко време.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
По-скоро самостоятелните издания. Една от поредиците, които много ценях на времето беше „Световна класика“. Още помня вълнението, когато успявах да си купя някоя от тях. Края на 70-те и 80-те години човек можеше да си ги набави само с връзки в книжарницата!
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Отговорът е в двете крайности – много са и не, няма. Приятелите са с различни вкусове и предпочитания. Ако имаме общи допирателни, винаги споделям коя книга ме е развълнувала. Но не се осмелявам да препоръчвам. Освен ако не е с обучителна цел. Трета година ще водя практически занятия по поезия в Литературната академия „Заешка дупка“. Чрез текстовете, които създават курсистите, се ориентирам всеки към какъв тип изказ има предразположеност и му казвам кои образци от българската и световна лирика е задължително да прочете, ако иска да се развива и да пише. Иначе съм привърженик на добре познатата максима: книгата сама ще те намери, ако си готов за нея.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)?
По жанрове. И в зависимост от пространството. Речниците и справочниците са върху работната ми маса, под и около нея, а любимите ми поети на една ръка разстояние.
Снимка: jenatadnes.com
