Александър Шпатов е роден през 1985г. в София. Автор е на „Разкази под линия“ (2008, номинация за Хеликон), „Бележки под линия“ (2005, с Южна пролет за дебют) и „Календар с разкази“ (2011). На 2 септември, по време на „Аполония“, ще бъде предпремиерата на новият му сборник с разкази „#НаЖивоОтСофия”. Книгата ще бъде издадена от издателство „Колибри“, а по книжарниците ще може да се намери в последните дни на август.
И докато чакаме с нетърпение да прочетем новите разкази на Александър, решихме междувременно да го попитаме какво и как чете. Вижте какво ни разкри той:
Какво са книгите за теб?
Смисъл и удоволствие.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
„Бумерангът на злото“ #BALGARIZAMISLETESE111
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не мисля, че го правя. Но понякога ми се приисква – например докато четях страхотните разкази на Джумпа Лахири от „Преводачът на болести“, в които на всяка трета страница се готви по някакво новo индийско ястие. Винаги съм искал да седна и на масата на някой граф от голямата руска класика. Или на вечеря у чорбаджи Марко. Защо не и една чорба на гости у Иречек?
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Пия до дъно. По възможност на екс. Говоря и за книги.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
По-скоро проверявам някакви подробности в Гугъл, когато са ми направили впечатление. Вече няма нужда от бележки под линия. Иначе винаги, когато се спомене някоя песен, гледам да я открия и да си я пусна докато чета. Когато захванах „Великият Гетсби“ например, открих един плейлист с оригинална музика от 20-те, пуснах си го като саундтрак към книгата и я усетих по съвсем различен начин.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
5 години подред с Михаела Пъдева организирахме изложби на оригинални авторски книгоразделители по случай 24 май. Нагледах се на какви ли не идеи през годините. Откакто ползвам киндъл обаче, проблемът с отбелязването отпадна.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Проверих си профила в Goodreads, за да не съм голословен. От 196 книги, 189 са изцяло художествени.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Не правя разлика. За мен е важен текстът и търся възможно най-бързия начин да стигна до него. Благодарение на bookfi.org си намирам страшно много книги, които иначе никога нямаше да прочета.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Чета докато не ми писне или докато заспя.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Имам си много точен индикатор – от слаби книги винаги ме заболява главата. Буквално. Обикновено обаче се насилвам да ги дочета. Все пак е хубаво да взимаш пример и какво не бива да се пише.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не чета книги, за да харесвам героите в тях. Чета ги заради самата книга. „Лолита“. Идеален пример в случая.
Какво четеш в момента?
От много време все отлагам и най-после тръгнах да препрочитам събраните разкази на Елин Пелин. По-скоро съм със смесени чувства, темите ми звучат като екзотика. Но със сигурност са ми много по-интересни сега, отколкото когато ги четях по задължение за изпитите.
Коя е последната книга, която си купи?
„1001 нощ“ от едни книги на старо на пазара в Младост.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Поне една на хартия и още една за киндъла.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-важно ми е да имам книга докато пътувам, независимо дали в метрото или на път за някъде. Перфектният начин за уплътняване на времето.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Дори не се сещам за поредица от книги, която наскоро съм чел. Освен ако „Кратки разкази завинаги“ на Жанет 45 не се брои за такава поредица.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Георги Марков. Виктор Пасков. Константин Павлов. Отново и отново. Изключително важни автори за българската традиция, но тъй като не се учат в училище – остават някак в страни. (б.ред. Александър написа и статия по този въпрос, която публикувахме преди време и може да прочетете тук)
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Всъщност библиотеката у нас е библиотеката на дядо ми. Тя си е подредена по един и същ начин откакто съм роден. Никога не съм се замислял да я размествам. Просто използвам празните пространства, които са останали, и слагам моите книги там. Тъй като няма много място, селектирам внимателно само любими заглавия, предимно български.
