Александър Димитров е фрийлансър и упорито го влече към особеностите на азиатските общества (особено Япония), киберпънка и качествената литература. Не харесва Instagram частта на интернет културата, но се побърква от кеф по възможностите за качествена комуникация и работа с хора от цял свят, които дигиталната среда предлага.
По-известен още като човека, който винаги може да ти даде адекватен книжен съвет! Ето защо нямаше как да го пропуснем в „Как четеш“ и да научим повече за особените му литературни навици.
Какво са книгите за теб?
Знаеш ли, чудех се как да формулирам отговор, който хем не е прекалено клиширан, хем не е прекалено сладникав. Може би реално книгите за мен са способ за това да опознаеш, разбереш, подредиш света около себе си – и мястото ти в него; един вид патерица към реалната практика. Но доста важна патерица.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Това е труден въпрос, защото няма една-единствена. Ако трябва да се огранича: почти всичко на Харуки Мураками (най-вече „Танцувай, танцувай, танцувай“, „На юг от границата, на запад от слънцето“); Пол Остър („Invisible”, “Sunset Park”); Гай Гавриел Кай („Сарантийска мозайка“, „Лъвовете на Ал-Расан“), Джон Конъли, и не на последно място, Стивън Ериксън с „Малазанска книга на мъртвите“. На тези автори дължа огромна част от светогледа си, повече, отколкото би ми било удобно да си призная. Сигурно и в три страници няма да побера кой от тях какво точно ми е дал и колко съм им благодарен
.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Ако ям, докато чета книга, значи просто книгата не е достатъчно добра. Или ме е треснал глада за бързи въглехидрати под формата на шоколади Rittersport/”Морени“. Но като цяло гледам да не се занимавам с храна, когато в ръцете ми има книга.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Рядко – вода. Обаче пък явно хора, на които съм давал назаем заглавия, доста обичат да пият покрай тях. Оцветена в розово книга (разлят сок от вишна) е интересна гледка и само един пример от практиката…
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не. По книга просто не пипам. От друга страна, напоследък много се кефя да си взимам книги втора ръка и голяма част от тях са с печати, драскано е по тях на места… Това обаче не ми пречи, даже ми е симпатично.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Просто я запомням. Ако я забравя, се разтърсвам назад в действието и се ориентирам оттам. Забавно е, защото понякога забелязваш допълнителни неща, които може да си пропуснал/позабравил. Но имам някои доста яки книгоразделители, на които сигурно им е криво, че само висят накуп и мързелуват.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
За щастлив живот – и двете. Все пак всеки от двата типа литература на специфични търсения, нужди, желания. Поне при мен е немислимо да изолираш едното от другото.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Значи, сериозно – допреди няколко месеца щях да ревна за първото. Не, че съм хардкор хартиеист, всеки да си чете както му е удобно. Хартията е просто удобно и по-интимно преживяване някакси. Обаче напоследък съм разделил нещата така: нехудожествена на един завещан ми таблет, художествената – в стандартно, хартиено издание. Добро разделение на културния труд е.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Спирам когато пожелая обичайно, обаче има някои глави, които просто не те оставят да отлепиш. Лошото е, че има един тип автори, които така нареждат клифхенгърите и всичко, че накрая увисваш с 400 изчетени страници, а часът е 6 и 25 сутринта.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Зависи от настроението ми като цяло. Понякога съм по-търпелив, защото и в литературата, и в музиката, поначало хич не съм харесвал нещо… и след това съм се пристрастявал адски много към него.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Зависи как е изградено дразненето. Ако е смислено в контекста на сюжета, атмосферата, цялостния замисъл, всичко е наред. Обаче ако са самоцелно дразнещи, ще е трудно. Макар че харесвам някои worldbuilding повествования, където героите така или иначе нямат кой знае колко значение – и са откровено безлични.
Какво четеш в момента?
„Grotesque” на Натсуо Кирино: описание тук. След като довърших няколко книги на Артуро Перез-Реверте (който за мен е един от най-добрите съвременни европейски писатели), се фокусирам на по-новата вълна от жени-писатели в японската литература. Преди Кирино беше Йоко Огава, която препоръчвам.
Коя е последната книга, която си купи?
Именно „Grotesque”. Но аз обичам да си купувам по на едро, напоследък главно на английски, и главно втора ръка. Наред с Кирино си довърших колекцията на Гай Гавриел Кай (вече имам всичко негово), добавих малко Остър, Реверте и Робин Хобб, която съм я чел като малък, и ми се дочете пак на английски.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Максимум три ми се е случвало, и не ми харесва особено. По-скоро фокусиране върху една, за да си потънеш както си му е реда в изграденото пространство. 
Имаш ли си любимо място/време за четене?
След 1 през нощта, в по-скоро старото, но супер симпатично канапе. Бонус точки за вдигане на краката на стола, защото няма по-удобно нещо.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Хубавите сюжети и герои, което се среща и в двете форми. Все пак Малазанът е 10 книги по средно осемстотин страници, а някои книги на Мураками са зорлем 240 страници. И двете са ми еднакво на сърце.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
В началото беше Мураками, но той 1) стана доста популярен така или иначе и 2) не остана близък човек около мен, на когото да не съм връчвал някоя негова книга. Фанатик съм и на тема Гай Гавриел Кай, защото смятам, че издухва историко-леко-фентъзи-писатели като Джордж Мартин. Заслужава много повече внимание.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
На старото място: по жанр, но не особено стриктно, и често смесвах различни жанрове на един и същи „етаж“ от литературната къща. В момента обаче е всеки за себе си, просто защото не съм пренесъл всичките си книги – нямам достатъчно място. Затова съм на принципа, че най-отгоре са последните книги, които съм чел/препрочитал, и това е.
