Боян Бенев е едва на 25, но качествата му като предпериемач вече са известни в цяла Европа. Той се е занимавал с маркетинг и консултации във Великобритания, а от една година се развива професионално у нас, където вече има издадени и две книги – „Малка книга за бизнеса” и „Малка книга за реалността”.
С Боян се срещнах като част стажантската програма на Empower, в която участвам, и макар че той се появи като лектор в облестта на бизнеса и предприемачеството, успях да го убедя да ми отдели няколко минути, в които да сподели навиците и интересите като обикновен читател. Наложи се да импровизирам с въпросите, но не е лошо понякога да избягваме дори от трайно установените шаблони.
Как и кога четеш?
Чета по-рядко, отколкото бих искал. И по-тежко също така. Имам предвид, че ми отнема много време да харесам нещо. Иначе обичам да чета по-нестандартни текстове, например класическа литература. Много по-рядко се спирам на нови заглавия. Като време за четене предпочитам вечерите.
Какво е съотношението между художествената и нехудожествената литература в твоя живот?
Чета много повече нехудожествена литература, което се дължи на работата ми, но, разбира се, чета и художествени текстове.
А кой автор би препоръчал?
Харесвам доста автори, но един от любимите ми е Джордж Оруел. Обожавам неговата „1984”.
Разкажи ми нещо за читателските си навици! Какво правиш, когато се наложи да прекъснеш четенето?
Обикновено пъхвам нещо между страниците, за да запомня докъде съм стигнал. За тази цел най-често използвам визитни картички – апартаментът ми е пълен с тях. (смее се)
Ти си зает човек. Има ли периоди, в които не четеш изобщо?
Да, за съжаление. Затова и по-рано казах, че чета много по-рядко, отколкото бих искал. Да, преглеждам всекидневно вестници и бизнес статии, но не винаги намирам време за художествена литература.
Какво мислиш за електронните книги? Ще заменят ли те традиционните някой ден?
Всичко е възможно. Ако трябва да съм честен, през последната година чета всичките си вестници, а и много книги в електронен формат, най-вече защото по този начин не се налага да ги нося навсякъде с мен. И все пак нищо не може да се сравни с усещането да държиш в ръцете си истинска книга, особено ако е стара. Затова и колекционирам някои наистина отдавна отпечатани класически трудове.
Има ли книга, която да те вдъхновява?
Много книги ме вдъхновяват – и художествени и нехудожествени. Ако трябва обаче да избера една, това ще е вероятно „Републиката” на Платон. Нещото, което наистина ме печатли, когато я прочетох за първи път, е факта, че развитието на хората, случило се преди 2000 години до известна степен има своя аналог и в настоящето.
Четеш ли български произведения?
Много рядко и предимно художествена литература.
Ти си автор на две книги – „Малка книга за бизнеса” и „Малка книга за реалността”. Има ли нещо, което мислиш, че читателите трябва да знаят за тях, преди да решат да ги прочетат?
Да. Това, което бих посъветвал читателите си, е да не възприемат книгите ми като обикновени книги, от които могат да четат и да попиват чужд опит. Те са по-скоро платформа на която всеки може да надгражда собствените си мисли и опит. И двете заглавия в действителност са много малки като обем, но пък имат потенциала не просто да дават конкретна информация, колкото да карат читателя да се замисли в определена посока, която би му помогнала в конкретен казус.
