Днес ви представяме едно от най-скорошните ценни попълнения на екипа ни – стажант автора на „Аз чета“ Деница Илиева. Дени е завършила „Право“ в Софийския университет, била е юрист в сферата на енергетиката и е сертифициран медиатор. Пише за няколко онлайн медии, а отскоро е и копирайтър. Свободното си време посвещава на книгите и близките си, сред интересите ѝ са творческото писане, изобразителното изкуство, киното, психологията, дигиталния маркетинг и дизайна. За себе си казва: „Аз съм незавършен роман, чието заглавие и начало други написаха вместо мен. А от мен зависи продължението и края. Всеки ден добавям по една нова страница. Понякога се връщам и препрочитам написаното. Уви, редакциите и корекциите са невъзможни. Затова усъвършенствам умението си да живея.“. Ето и какво ни разкри Дени за книжния си свят.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Старогръцки легенди и митове“ на Николай Кун. Първата книга, която сама си купих с джобни пари една лятна ваканция. Реших, че вече съм достатъчно голяма да определям какво да чета, извън задължителната литература и без да завися от избора на родителите си. Така от измислената реалност на детските книги прекрачих смело в друга такава. Този избор предопредели впоследствие интереса ми към психологията. Днес се завръщам към темата за мита и легендата през прочита на автори като Мирча Елиаде и Джоузеф Камбъл.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Четенето изисква внимание, а похапването разсейва.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Когато съм навън – чаша капучино с пухкава пяна. Вкъщи замествам капучиното с кафе с мляко.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драсках само в учебниците. Помагаше ми после при подготовката за изпити.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Харесва ми, когато такъв върви заедно със самата книга. Ако ли не, импровизирам: визитки, календарчета, разделителни листчета, даже обвивки от бонбони.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предимно нехудожествена. Художествена, когато съм на почивка или пътувам, с една дума, когато не съм в надпревара с времето. Тогава заживявам в един друг паралелен свят, подобно на Атанас Браница – главният герой в романа на Горан Петрович „Магазинчето „Сполука“.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аз съм от „старата школа“. Отраснала съм с хартиените книги. А и обожавам особената миризма на хартия и печатарско мастило.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа на реда, затова и не затварям книгата преди да съм довършила глава или диалог, действие, описание.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Рядко. Давам шанс. Впечатлението от първите десетина страници може да се окаже погрешно.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не мога да се сетя за книга, в която главните герои са ме дразнили до степен, че това да повлияе върху оценката ми за книгата.
Какво четеш в момента?
Няколко книги: „Влиянието“ на Робърт Чалдини, „Щастието като цел“ на Едуард де Боно и „5-те травми, които пречат да бъдеш какъвто си“ на Лиз Бурбо.
Коя е последната книга, която си купи?
Аз съм редовен посетител на библиотеките. Затова купувам книги основно за подарък на близките си, чиито вкусове и интереси познавам добре и знам, че няма да сбъркам в избора си. Когато купувам нещо за себе си, то е с цел да прочета след време отново книгата или когато държа да остане в семейната библиотека. Последно това беше „Психоанализа. Класиците“ на Йозеф Ратнер.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както стана ясно, по няколко. Една никога не е достатъчна. А и считам, че това е добра „гимнастика“ за мозъка.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимото ми място е една градинка в центъра на София. Даже си имам и любима пейка. Когато времето не предполага четене навън, има няколко book cafe-та, които посещавам. Време за четене винаги мога да намеря, затова в чантата си нося книга.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не. Дори аз самата рядко приемам препоръки в това отношение. Вярвам, че изборът на книга е много личен. Зависи от натрупания опит и етапа, в който сме. А понякога и от настроението ни. Признавам навремето бях запалена по автори като Паулу Коелю и Хорхе Букай, които препоръчвах горещо на приятелките си.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По български и чуждестранни автори.
Снимка: Личен архив
