Доротея Василева е по-известна като Teya Diya, закачлива съвкупност от двете й имена (собствено и бащино). Този блогърски псевдоним прави разпознаваем блога The heartbeats of a Fairy, който е много лично, поетично и магично виртуално пространство на почти шест години.
В интервю, на което случайно попаднах, Тея описва текстовете си изключително точно като 3D, защото пробуждат картини, аромати, усещания. Ако сте чели нещо от нея или сте я виждали дори и за малко, знаете, че това е така.
Малко са нещата, които обича повече от писането и книгите. И тъй като знаем колко много чете филологическата й душа, решихме да я разпитаме по-подробно за книжните й вкусове!
Какво са книгите за теб?
Храна, метареалност, почивката, която си налагам, дори да „нямам време”.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Бях на 17, когато прочетох трилогията Сага за Ирландия на Нора Робъртс. Три книжлета в червено, зелено и синьо на издателство Бард. Тийнейджърка и любовен роман – класика. Като оставим настрана факта, че я започнах с идеята, че чета любовен роман, всъщност я завърших заради Ирландия. С никоя книга преди това не бях усещала такава връзка с място, абсолютно необяснима привързаност. В младия ми мозък всичко засия по-ярко, по-сюжетно и тази любов ме отведе до любовта към един мъж, който пък 8 години по-късно ми предложи брак именно в Ирландия, близо до мястото, където се развиваше действието във въпросния роман.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, само и единствено кафе.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Много пъти съм се изкушавала, но все пак ми е жал за книжното тяло, затова си записвам, а и лесно наизустявам, ако нещо много ме развълнува. С киндъла обаче и този проблем отпада, защото подчертаването там е бързо и безвредно.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Много често с касови бележки, но съм почитател на красивите разделители. В момента последните са на почит. Един корков, донесен от приятелка от Лисабон и един истанбулски със симпатичен пискюл в тюркоаз.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Много повече клоня към художествената. И поезията много ме дърпа.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Твърдо ЗА популяризирането на електронните издания на български език. Говоря за всичко ново, което излиза, а не за попрашасалите класики, които се намират безплатно в мрежата. С удоволствие бих си купувала книгите за електронния четец, стига да ги пускат едновременно с печатните издания. Толкова по-леко, практично и икономично е. Да, знам, че не ти мирише на хартия, а и една умна корица и качествена изработка винаги ще ме пленят, но е хубаво да имаме избор.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако книгата ме е потопила в себе си, много трудно я оставям. Ако я чета, просто за да я довърша, затварям и по средата на изречението.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, вече дори не изпитвам угризения. Захвърлям и при тотална липса на коректорска работа. Човек трябва да пести времето си за нещата, които му доставят удоволствие.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да. С Уелбек изпитвам нещо подобно. Не харесвам персонажите му, но ги съпреживявам, изпитвам нужда да ги разбера, да ги помилвам наужким.
Какво четеш в момента?
География на блаженството на Ерик Уайнър. Пътеписът среща self-help-a. Истории за способността на различни нации да изпитват щастие, поднесени в уж лек и а-ха забавен стил, но се улавям, че дълго ме държат в размисъл.
Коя е последната книга, която си купи?
Купих…Загадъчната логика на сърцето от Прия Базил. Но най-често си разменяме книги с приятели и заемам от Читалнята. Читалнята е най-хубавото нещо, което скоро се е случвало на столицата ни, страхотно е, че я имаме.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Доскоро четях поне по 2, но си наложих да прекратя тази практика. В името на една по-събрана, по-концентрирана Доротея.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета, когато детето ми спи следобед – от 1 до 3. Винаги, почти без изключения. Ако сутрин стана преди него – също. В метрото съм с четец в чантата, та и там отмятам някоя и друга страница. Държа обаче да ми е тихо, не съм от тези хора, които успяват да четат и да слушат музика едновременно.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Никак не обичам поредици. Краткостта е сестра на таланта, казал е Чехов.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Откакто прочетох Мидълсекс на Юдженидис, я препоръчвам на всичките си приятели. Великолепна, мъдра и вълнуваща книга за порастването. Но тя някак е универсално одобряема, възприема се охотно и от мъже, и от жени. Страхувам се да препоръчвам каквото и да било друго. Ето, следя си аз редовно контактите в Goodreads. Черпя идеи, гледам рейтинги и рецензии на книги. Не бях чела Вонегът и реших да дам шанс на най-харесваното му произведение – Кланица 5. Не, не е моят автор това, не е моят стил, не е моята тематика. Адска мъка за такова скромно книжле. Получих няколко повдигания на веждите с „ама как така не ти хареса?” Скоро говорихме с приятелка и тя каза „Ти явно не харесваш да има хумор в четивата ти”. Замислих се и, ами да, всичко, което са ми рекламирали за забавно, ме е отегчавало. Не харесвам директните смешки, преднамерения хумор. При мен просто не работят. Може да не мога да кажа с точност какви сюжети ми допадат, но определено знам, че стилът е нещото, което ще ме „закачи”.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Малко като Библиотеката под листата в парка на Военната академия – поезия и нова българска литература, чуждоезикова литература, стари книжки от Студентски град, нови дебели книжища, които са ми любими. Обичам нещата, които са писани скоро, топли-топли от ума на автора.
