Драгомир Симеонов е български журналист, роден на 15 септември 1976 г. в София. Завършва културология в СУ “Св. Климент Охридски”. Автор е на книгата “100 парчета история”. От 13 години Драго е водещ на „Следобедния блок” в „Дарик радио“. Той е и автор в сп. EVA, както и в сайта www.webcafe.bg. Неотдавна го гледахме като водещ на предаването за млади музикални таланти по Нова телевизия – “Големите надежди”.
С огромно желание решихме да го попитаме как чете, а Драгомир най-отговорно и съвсем искрено ни отговори на всички въпроси.
Използваме момента да му честитим рождения ден днес и да му пожелаем много творчески успехи, хубави книги и интересни разговори за тях по радиото!
Вижте неговите отговори тук:
Какво са книгите за теб?
За мен книгите са преди всичко удоволствие. Става дума за добрите книги; лошите са истинска мъка.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Не възприемам книгите като учебник за живота, нито пък променям поведението си спрямо прочетеното. Смятам, че всеки, който твърди обратното, е или претенциозен позьор, или анемичен читател. А отличаването на една книга за сметка на останалите е само белег на ниска литературна култура.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не похапвам и изобщо избягвам да се разсейвам със странични дейности докато чета. Четенето ми е достатъчна храна за въображението, за да обръщам внимание на физическия си глад.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Някои книги възбуждат апетита към храни и напитки, факт. А като се има предвид и уклона към чашката на значителна част от големите автори, изглежда някак си логично да си сипеш едно. Не го правя по време на четене обаче. Има достатъчно време след това.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Често пъти препрочитам пасажи, които са ме впечатлили най-вече с изяществото на изказа или майсторството на повествованието, но не се стремя да ги помня наизуст, а за драскане върху книжното тяло не може да става и дума. Книгата не е фетиш, но това не значи, че варварството спрямо страниците й е допестимо.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Обикновено използвам книгоразделител или просто запомням докъде съм стигнал. Това е напълно достатъчно. Прегъването на страници или на цялата книга дълбоко ме отвращава.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета най-вече художествена литература.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Нямам нищо против електронните издания, но класическото четене ми е по-сладко.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По принцип гледам да достигна до смислов завършек на пасажа, но се случва и да не успея, така че мога да спра по всяко време. Както и по всяко време да се върна към четенето.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
О, да. И още как. Но гледам да си спестя тази неприятност, като внимателно подбирам с какъв автор и текст се захващам, та да не ми се налага да го захвърлям.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Избягвам да се идентифицирам с героите, така че да си позволя да ме дразнят извън контекста. А иначе някои герои са създадени да бъдат дразнещи, в това им е чарът.
Какво четеш в момента?
Току-що завърших „Никога не ме оставяй” на Кадзуо Ишигуро. За любителите на добрата литература е ясно кой е той, за останалите е все тая.
Коя е последната книга, която си купи?
„Прозрачни неща” на Набоков.
От тези хора, които четат само по една книга ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не чета по няколко книги наведнъж. Не е сериозно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Всяко време е добро, но най-тихо около мен е рано сутрин, така че това е моето време.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Все едно, стига да е интересно четивото.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Отдавна се отучих да препоръчвам книги. Литературният вкус е строго специфичен и не се вписвам добре в ролята на книжен гуру. Ако някой ме попита изрично за мнението ми, тогава казвам какво мисля. Иначе оставям всеки сам да си се лута из джунглата от текстове.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е организирана по възможно най-формалния начин – издателства и големина на книжното тяло. Допълнителнителната класификация се случва в главата ми.
