Елена Траянова е на 17 и учи в Езиковата гимназия в Благоевград. Обича книгите от много малка и първите си стъпки в писането прави, когато е първи клас. Музиката е другата й страст – пее и свири на китара от около 8 години. В училище се занимава с дебати и е доброволец в комисията за борба с трафика на хора.
Най-новата и вълнуваща новина около прекрасната Елена е, че тя се класира за финалната шестица на състезанието за поезия Light The Stagе и ще представи поемата си „Found Lost“ на 19-ти юни в Далас. Всички ще й стискаме палци, но преди финала има още време и ние използвахме момента да я попитаме как чете:
Какво са книгите за теб?
Без съмнение са много важна част от живота ми. Научили са ме на много ценни житейски уроци и са допринесли до голяма степен за творческото ми развитие.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий. Това е една от книгите, които съм препрочитала над 3 пъти. Научи ме да бъда по-толерантна и да не съдя за „книгата по корицата”.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене”
Хаха, не. Малко е разсейващо.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи, най-често чай или вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не обичам да драскам по книгите. Отбелязвам с малки късчета хартия.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Като по-малка прегъвах ъгълчетата на страниците, но вече използвам книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Много зависи в какъв етап от живота си се намирам. Най-често чета нехудожествена литература, защото ми се налага покрай училище, но определено за разтоварване бих предпочела художествена.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени издания. Просто усещането не е същото, когато четеш онлайн.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Обикновено гледам да дочета главата до края, но ми се е случвало и да заспя по средата на някой пасаж.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Досега не ми се е случвало някоя книга да ме дразни, но никога не е късно да се случи нещо неочаквано.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Напълно възможно е. А и трябва да се съгласим, че в почти всяко произведение има по един отрицателен герой, който не харесваме.
Какво четеш в момента?
„1984” на Джордж Оруел.
Коя е последната книга, която си купи?
„Изгубеният рай” на Джон Милтън. Изучавахме част от нея по английска литература и ми стана много интересна.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам, когато чета, да се съсредоточа само върху една книга, иначе не мисля, че бих могла да вникна напълно в идеята на творбата.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, мога да чета по всяко време. Случвало се е книга да ме грабне до такава степен, че да си я нося в училище и да чета през междучасията.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
По-скоро самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Шифърът на Леонардо”, Дан Браун. Няма начин да не я спомена в разговор за литература с приятели.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По жанр. За мен поне така е най-логично.
