Елица Павлова се занимава с алпинизъм от 1997 г. и оттогава практикува всички разновидности на катеренето. Тя е инструкторка по катерене, членка на алпийски клуб „Планинец“. През 2002 г. в свръзка с Николай Петков и Тервел Керелов успешно правят второ българско изкачване на маршрута Филип-Флам по Северната стена на Чивета (3220 м) в Доломитите, с финал по тура на Комичи. Няколкократна републиканска шампионка по ледено катерене и драй тулинг. Преминала е свободно редица трудни алпийски и спортни маршрути.
Наред с всички тези постижения Ели се оказва катерачка с изразен интерес към четенето и книгите. Авторка е на две заглавия: „Клемата и Френда“ (изд. „Кибеа“) и „Планката и Болтът“ (изд. „Вакон“). В тях се разказва за хората и маршрутите, за ползите от катеренето, за свръзките и катерачните илюзии. За катерачната вселена, планините, приключенията и тези, който не се страхуват да ползват правото си да се провалят. За себе си казва, че е типичен представител на зодия Везни, винаги търсеща баланса между опасното и разумното, а ръбът между обикновеното ежедневие и лудите мечти e любимото ѝ място. Пътешества, чете книги и рисува. Какви са нейните читателски навици разкрива специално за нас.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Пътеводител на галактическия стопаджия“ от Дъглас Адамс и всички негови книги.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Бих могла, но по скоро не. Обикновено се увличам в четенето, пренасям се в други светове и галактики и забравям за всичко.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Най-много чета, когато съм на път. Мога да чета в кола или самолет, не ми става лошо. Това е любимото ми време, когато се пренасям в далечни страни и телом, и духом. За пиене, каквото има – чаша вино или бира.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам по книгите, защото смятам, че те трябва да бъдат четени и от други хора. В тази връзка не колекционирам книги. Разбира се, имам такива, които си пазя, но обикновено прочитам книгата и я предавам на някой друг. Харесвам хостели и къмпинги, където има библиотеки с оставени книги. Преди години отидох да катеря на едно приказно място в Тайланд и, както обикновено, носех книги със себе си. Част от тях не ми остана време да прочета и оставих на един рафт, в един бар на плажа. Две години по-късно се върнах на това място, за да катеря, и те бяха там. Бях щастлива.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Прегъвам листа, винаги го правя.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предимно художествена. Обичам фантастика. Прочела съм всичко на Тери Пратчет, Джон Стайнбек, Роджър Зелазни, братя Стругацки, Чък Паланюк и други.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. Електронните книги са удобни. На дълги пътувания и експедиции в планината е много лошо да ти свършат книгите. В един киндъл побираш цяла вселена, но не е истинска книга. Не можеш да си я разделиш с приятел, да запалиш огън.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи, но обикновено любопитството надделява.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се. Чета само това, което ми е увлекателно.
Снимка: Ида Гандева
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
О, да! Книгите на Лукяненко са пълни с такива: вампири и върколаци, магьосници и вещици. Онези, които излизат на лов, когато слънцето залезе. Онези, чиято сила е огромна и срещу които обикновените оръжия не действат. Но тези ловци от векове се наблюдават от други ловци — Нощният патрул. Той е призван да се сражава със създанията на мрака и да бди над хората, като при това строго спазва древния Договор, сключен между силите на Тъмнината и Светлината.
Какво четеш в момента?
„– Ама сигурни ли сте за това нещо, сър? — попита той. — Ние имаме „Карфици на месеца“, „Нови карфици“, „Практични карфици“, „Модерни карфици“, „Екстра карфици“, „Интернационални карфици“, „Карфици с история“, „Световни карфици“, „Светът на карфиците“, „Карфиците на света“, „Карфици и карфичарници“… — вниманието на Олян се отклони за малко, но се върна точно навреме за заключителната част — … „Акуфилски Бюленин“, „Екстремни карфици“, „Stifte!“, то е от Юбервалд, много е добро, ако събирате чуждестранни карфици, „Начални стъпки в карфиците“, това е популяризаторска поредица, сър, с безплатна карфица всяка седмица, „Карфични вести“ и — тук мъжагата намигна — „Карфици на тъмната уличка“.“
Из „Поощряване“ от Тери Пратчет.
Коя е последната книга, която си купи?
„Валтер Бонати – братът, когото не познавах“. Уникална книга за една от най-ярките фигури в световния алпинизъм.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Само една и гледам да я прочета на един дъх. Ако я оставя за няколко дни, после ми трябва време да си припомням какво се случва.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
На всякъде и по всяко време, винаги имам време за четене.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Никакви предпочитания, но когато един автор ми хареса, чета всичко от него.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Улица „Консервна“ и „Благодатният четвъртък“ на Джон Стайнбек.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Книгите за катерене и алпинизъм са на първия ред и всички други след тях.
Снимка на публикацията: Александър Пенков
