fb
Големите

Джон Стайнбек – хроникьорът на американската душа

12 мин.
Stainbek

И най-добре скроените мечти на мишките и хората
остават често неосъществени”

Робърт Бърнс

Книгите му са пристрастяващи още с първите си страници, а в историите сякаш се крият пътищата на едно дълбоко и истинско пътуване към човешката душа. Признат за един от най-вълнуващите и значими американски автори на ХХ век, Джон Стайнбек умее да рисува едни от най-живите картини и образи на Америка, но онази Америка, която не е силиконово задоволена в своите хиляди мечти, а е нежно обгърната от ироничния усмихнат трагизъм на битието, онази Америка, която привлича и искаш да усетиш, да видиш, да изживееш.

Джон Ърнест Стайнбек е роден на 27 февруари 1902 година в Салинас, Калифорния. Семейството му не се отличавало с кой знае какво – баща му сменял различни професии през годините – работел като мелничар, бакалин, земеделец и дори се изявявал като местен политикан, без да има особен успех в нито едно от заниманията си. Майка му Оливия Хамилтън Стайнбек, изключително силна по характер, била бивша гимназиална учителка.

От обкръжението на младия Стайнбек най-силна роля за живота и творчеството му обаче оказва не конкретен човек, а родният му град, неговата плодородна, богата природа и онази неповторима атмосфера на малкия град Салинас, събрал историите, съдбите и мечтите на хора с корени от всички краища на света.Stainbek 1

Като дете по цял ден Стайнбек обикаля околностите на калифорнийското градче, изучава с детско любопитство богатата природа на долината и тихоокеанското крайбрежие, когато през летните уикенди семейството пътува на запад до океана. Тези първи експедиции, свободата и любопитството към заобикалящия свят изграждат в Стайнбек силната връзка с тези места, с хората като душевност, със самата природа и всяка малка частица от нея.

Младият Стайнбек нямал кой знае какъв интерес към училището. Привличали го единствено литературата, писането и природните науки. Така още на 14 години Джон твърдо решава, че ще стане писател и прекарва дълги часове в усамотение и писане на разкази и стихове, далеч от глъчките на своите връсници. За кратко се захваща и с химия, което го отвежда до позицията на лаборант в близка захарна рафинерия, но и това занимание не трае дълго.

За да задоволи родителите си през 1919 се записва да учи в Станфордския университет, а за да удовлетвори себе си записва единствено курсове, които са му интересни – класическа и британска литература, творческо писане, история и малко природни науки.

Стайнбек напуска университета 6 години по-късно, без да завърши и да вземе каквато и да е специалност, а междувременно често работи като наемен работник по калифорнийските ферми. От тогава всъщност датира и силната му чувствителност, претворена многократно в творбите му по-късно, към по-слабите, към уязвимите работници и беззащитните наемници, които продават труда си за малко пари и надежда за по-добър живот.

След като напуска университета Стайнбек твърдо решава да се занимава с писане, но първите му сериозни опити са разочароващи. Младият Джон обаче не се отказва и през 1926 решава да замиене за Ню Йорк – “столицата на писателите”, където вярва, че ще успее да сбъдне мечтата си. Пътува с търговски кораб през Панама, защото няма пари, а на борда слуша с любопитство легендите на моряците и историите за приключенията им, които в последствие намират своя отзвук в “Златната чаша”, първият му издаден роман.

Докато е в Ню Йорк Стайнбек се занимава с какво ли не – за кратко се изявява като репортер във вестник и дори работи по сторежа на “Медисън Скуеър Гардън” като пренася тухли. Приключението на изток обаче го разочарова, затова и скоро след това се връща в Калифорния, където намира възможност за творческо усамотение в работата си като пазач на къща в планината. Именно тук написва “Златната чаша”, която се приема възторжено от критиката. За Стайнбек обаче това е само началото.

Появата на “Към един незнаен бог” (1933) и “Небесните пасбища” (1932), макар да очертават важни теми за бъдещото творчество на Стайнбек като цяло не предизвикват особено силни отзиви. Този период обаче е важен с появата на Едуард Ф. Рикетс в живота на писателя. Срещата и приятелството с биолога, който притежава малка лаборатория за препарати от морската фауна в Монтерей, изиграва съдбоносен поврат в идейно и философско естество в творчеството и живота на писателя. Същият Ед Рикетс е и прототипът на Док в две от най-известните творби на Стайнбек – „Улица Консервна“ и „Благодатният четвътък„.

Тортила Флет” се появява през 1935 и най-после носи истински голям успех за своя автор. Книгата е интересна смесица от характери и случки, които в своята литературна фикция навяват ясни асоциации за явления от реалността, която под сладостта на смешните ситуации горчи ужасно, тежко и разобличаващо.

След пътуване до Мексико, Стайнбек се връща в Калифорния, където работи по друго знаково произведение “За мишките и хората”. Кратката едва стотина странички повест е един от най-емблематичните текстове на автора, в която простотата на желанията, на мислите и копнежите на наемните работници се сблъсква с жестокостта и заблудите на реалността. Повестта, по-късно превърната и в пиеса, е много силна анти-американска мечта, част от силната поредица в защита на “слабите и беззащитните”, на американците, близо до земята.

Докато все още пише “За мишките и хората” Стайнбек работи и по друга книга, книга, която го превръща в един от най-силните гласове на американската литература и завинаги го оставя в историята. Тази книга е “Гроздовете на гнева”, дълбоко лична, дълбоко истинска, дълбоко ужасяваща в своя реализъм. За да напише книгата Стайнбек прекарва много време заедно с фермерите, които бягат от “пясъчните чаши”, от алчните банки-чудовища, от глада и липсата на всичко. Пътува с тях и споделя несгодите им, за да пресъздаде всичко, без грим и подправки в „Гроздовете на гнева“. За тази книга Стайнбек работи с много по-голяма жар, с пълна всеотдайност и до толкова се отдава на писането, че в момента, в който ръкописът е изпратен на издателството, лекарят му го оставя на легло.

grozdovete“Гроздовете на гнева” се разпродава в тираж от 19 804 копия предварително, още в средата на април 1939. В началото на май само за седмица се продават още 10 000 бройки, а през 1940 година книгата печели и “Пулицър”. Книгата е ураган, който предизвиква всевъзможни реакции сред критиката и читателите. Сред възторжените отзиви не са малко и заплахите за физическа саморазправа, съдебни дела за клевета и обидите. Стайнбек е набеден за комунист, принуден е да се крие. Книгата е отричана, често е поставяна и сред забранените списъци в американските библиотеки, но все пак успява да остане и до днес един от най-силните текстове за Америка на 30-те, за Голямата депресия и всичко, което се случва с човека, изправен пред стихиите на живота от всеки ъгъл.

Творческата криза след двете години усилена работа по “Гроздовете на гнева”, както и бурните емоции след издаването й, подтикват Стайнбек за кратко да се отдалечи от социалната тематика, от писането и плодовете на славата. Морската експедиция в калифорнийския залив заедно с Ед Рикетс е перфектната възможност за това и американският писател се впуска в нея с ентусиазма на малко дете. В последствие експедицията отново е пресъздадена и с текст в “Морето на Кортес”. Следват пътуване до военна Европа като кореспондент на New York Herald Tribune, Африка, Съветския съюз, написването на нежната и някак носталгично ведра “Улица Консервна”, която макар умело да крие тъжните реалистични нотки, носи чувството на свежест в отношенията между хората, насладата от чистата доброта и приятелството.

Междувременно личният живот на писателя също се развива бурно. През 1943 той се развежда с първата си съпруга Карол, която през годините изиграва важна роля за творчеството му – редактира, набира текстове на пишещата машина, предлага заглавия и преструктурира творбите му. Следва още един барк, този път доста кратък, и двама сина, развод и смъртта на най-добрия му приятел Ед Рикетс, която той преживява много тежко. През 1950 година Стайнбек се жени за Илейн Скот и двамата се местят в Ню Йорк, където остават да живеят до края на живота си.

Творческият път на Стайнбек обаче не е в застой. През 1952 година е публикуван романът “На Изток от Рая”, най-мащабната и обемиста творба на писателя. Той лично я определя като върха в своето литературно творчество и многократно подчертава, че това е книгата, която винаги е искал да напише, за която са били подготовка всички останали творби през годините. “На Изток от Рая” е роман, изпълнен с много символика, много библейска митология и много автобиографични факти, както за самия Стайнбек, така и за живота на Салинас и градчетата в долината.

Между 1950 и 1960 известният вече писател пътува почти непрекъснато с третата си съпруга, обикаля света, но не спира и да пише. По това време се появява и последният му роман “Зимата на нашето недоволство”, който обръща поглед към моралния упадък на Америка. В книгите му от този късен творчески период вече не се усеща силния групов елемент, който присътва в  романите му от 30те години. Сега той е по-скоро обърнат към индивидуалните преживявания, към личния морален избор и индивидуалната отговорност пред себе си и пред общността.

Stainbek - nobelova nagradaПрез 1962 Стайнбек получава Нобеловата награда за литература „за неговото реалистичното и творческо писане, комбинирано с чувство за хумор и остри обществено социални възгледи„. Наградата обаче се предизвиква противоречиви реакции. Деня след обявяването й, влиятелният редактор на New York Times Артур Мизенер коментира „Заслужава ли писател с морални виждания от 30-те да получи Нобеловата награда?“

Стайнбек отговаря косвено на въпроса на Мизенер по време на своята реч при връчването на Нобеловата награда, където с много силен художествен стил и емоционален заряд говори за ролята на писателя и литературата в обществото.

Литературата е толкова древна, колкото и словото. Родена от една необходимост на човека, тя не се е променила, освен дето е станала още по-необходима. Вековният дълг на писателя също не се е променил. Писателят трябва да разказва за нашите грешки и падение, за нашите многобройни и сериозни неуспехи, да изведе на светло нашите тъмни и опасни сънища, за да ни приближи до съвършенството. Писателят има мисията да изрази и възпее величието на човешкото сърце и човешкия дух, смелостта на човека, изправен пред превратностите на живота, неговата дарба да обича, да съчувства. Във вечната борба срещу слабостта и отчаянието писателите са били светлите знаменосци на надеждата и движението напред и нагоре…Писател, който не вярва горещо в усъвършенстването на човека, няма право да участва в създаването на литературата…”

До някъде заради критиките покрай Нобеловата награда и до някъде от критичните забележки за последния си роман Стайнбек спира да пише художествена литература и се съсредоточава върху преводи, пътеписи и журналистически фийчъри и репортажи. По това време се появяват великолепният пътепис “Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка” и сборникът с размисли “Америка и американците” посветени на неговата Америка, с лека носталгия към миналото и тревоги за настоящето.

Джон Стайнбек умира на 20 декември 1968 година на 66 години в Ню Йорк, но завинаги остава в сърцата на читателите си от цял свят с отличителния си художествен стил, увличащите природни картини на Калифорния и вечните герои, които създава, онези, с неподправената истинност и простота на средния американец, на работника, който се бори за насъщния, на фермера, който се грижи за земята като за истински дом.

В България Стайнбек е превеждан Кръстан Дянков, факт, който сам по себе си също доказва силата и значимостта на творчеството на двамата творци.

Джон Стайнбек е от онези автори, които оставят ярка следа със своите творби и никога не ти позволяват да останеш просто читател. Скромен и срамежлив, не достатъчно общителен, Стайнбек посвещава целия си живот на литературата и хората, на своята не мечтана, а реална Америка с нейните истински герои. Той не спира да търсенето на справедливостта и истината в сблъскъка на моралните дилеми – на групата и множеството, а после и на индивида. До края на живота си не престава да експериментира – жанрово, стилово и езиково, да бъде отдаден на творчеството в неговата пъстрота и многоликост, без обаче да изневери на собствените си морални и творчески възгледи.

Прочетете още:

Ревютата на „Към един незнаен бог„, „Небесните пасбища„, „Пътешествие с Чарли. В търсене на Америка„, „Тортила Флет“ „Гроздовете на гнева“ и „В неравна борба“ в Аз чета и ревюто на „Ярко сияние“ в Книголандия.

[ + ]