Емил Христов обича езика във всичките му форми – от литературата и превода до музиката, ораторството и разговорите с деца. Вдъхновява го умението да се използват думите по неочакван начин и да се откриват нови възможности за изразяване. От тази учебна година самият той е учител по английски език и с любопитство споделя любовта си към езика със своите ученици, докато открива нови неща покрай тях.
Наскоро създава дигиталния клуб за четене „Хората на Нобел“, където последователно пише за българските преводи на нобелисти с нотки от биографията на Алфред Нобел. Емил пише поезия, публицистика и литературни есета, а интересът му към книгите се простира и отвъд текста – към кориците, илюстрациите, дизайна и удоволствието от красивото печатно издание.
Какви истории избира да чете, какво го привлича в литературата и как съжителстват в живота му думите, образите и езиковото любопитство – разказва Емил Христов в рубриката „Как четеш“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Съпругата ми понякога казва: „Няма ли да прочетеш нещо по-ведро най-сетне?”. Последно усетих сигурно вмешателство във вътрешния ми свят, след като прочетох „Портрет на художника като млад” от Джеймс Джойс преди няколко години. Оттогава сякаш започнах малко повече да се самовглъбявам, докато вървя, но пък все си мисля, че си останах ведър.

Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не отбелязвам в самите книги. Имам си тефтерче, в което си пиша цитати, наблюдения и лични бележки. Събирам си мислите, след като прочета някоя книга. Гледам да не съм многословен, а по-скоро синтезирам за себе си.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
“И дъжд да вали, и вятър да духа, лошото време далеч не винаги пречи на някоя малка радост да те споходи и овладее, да те накара да пристъпваш предпазливо, на пръсти, изцяло напрегнал вниманието си, та да не я прокудиш. Ставаш, вперил очи право в себе си, току се засмиваш тихичко и се озърташ. За какво мисли човек в такива случаи? Ами за чистото стъкло на прозореца, по което играе слънчев лъч, за изгледа към някое поточе или за син процеп в облачното небе. Какво повече ти трябва?”
из „Пан” от Кнут Хамсун (прев. Вера Ганчева)
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Със сигурност художествена. А от нехудожествената обичам тази, която е написана с размаха на художествена.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Дълго време беше централно. Издавах и илюстрирах малък поетичен zine – ВИК. Обмислям да направя трети и финален брой скоро. При четенето в последно време сякаш прозата я измести, но все още си препрочитам Атанас Далчев и Стефан Цанев, особено като дойде зима. И двамата имат прекрасни стихотворения за снега.

Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Филмът “Преселници” по книгата на Вилхелм Муберг от 1971 г. ми е много любим. В Младежки театър “Николай Бинев” се играеше прекрасно постановка по “Пилето” на Уилям Уортън, чието финално представление имах щастието да гледам.
С кой писател би се запознал на живо?
Астрид Линдгрен. Има дигитална разходка в дома ѝ на ул. Далагатан 46 в Стокхолм, който периодично посещавам и си представям, че съм ѝ отишъл на гости да си побъбрим.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Четенето е тактилно преживяване. Забелязал съм, че когато приключа електронна книга, не усещам истинска завършеност. Не ме удовлетворява по същия начин, както хартията. Опитах с аудиокниги, но нещо не се разбрахме.

Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Мога да оставя книгата по всяко време, но често избирам да не го правя. Все пак ми се струва по-уважително да си налагам периодични паузи, за да мога да храносмилам всичко изчетено като хората.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Дълго време ме човърка този въпрос. Най-често се хващам, че изпадам в нежелано съчувствие към такива герои, особено ако книгата ме е спечелила с достойнствата си. Например докато четях „Възгледите на един клоун” от Хайнрих Бьол, толкова се възмущавах от автентичните самосъжалителни монолози на Ханс Шнир, че впоследствие искрено го обикнах. Така че – противоречиво и уклончиво „да” (но ми е трудно да си го призная).
Какво четеш и/или слушаш в момента?
“Всичко свое нося със себе си” от Херта Мюлер.
Коя е последната книга, която си купи?
“Кайсиево сладко” от Александър Солженицин и „Меланхолия на съпротивата” от Ласло Краснахоркаи.

С коя книга би казал „обичам те“?
„Расмус и скитникът” от Астрид Линдгрен. Ако има книга, в която любовта да присъства във всичките ѝ форми – детска, родителска, приятелска, романтична – и да е същински чиста и съвършена, тази е.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Не мога да чета повече от една книга едновременно.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Тематично. Имам рафт за българска литература, за световна и съвременна класика, за антична литература, поезия, фентъзи и няколко рафта за нобелисти, и два чуждоезикови – шведски и английски. Имаме и пъстър и богат рафт с детска литература. Обикновено нареждам книгите по страни на произход или някакви общи белези.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Кърт Вонегът. Изключително достъпен е и същевременно притежава непринудена дълбочина, която всеки с добър литературен усет би оценил. Има точната доза оптимистичен фатализъм, за да се хареса и на двата лагера с чашата с вода.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.


