Ева Камчевска е завършила Факултета за драматични изкуства в Скопие, специалност драматургия и сценаристика (2011), както и Vancouver Film School (VFS), специалност Сценарист за филм и телевизия (2015). През 2013 г. защитава магистърска степен във Факултета за драматични изкуства. Като драматург е ангажирана в множество театрални проекти. Като сценарист работи върху филма „Стела“ (реж. Стоян Вуйичич), върху късометражните филми „Брат за един ден“, „LOL“ и „Изключително жълти лалета“, както и върху епизоди от детския телевизионен сериал Пет плюс фамилия. Автор е и на драматургичните текстове и на книгата „Две драми“. Споделя, че се опитва да постигне мир със света.
Ева е стипендиант за 2025 г. на МД “Елиас Канети“. Тя спечели резиденцията в Русе с идеята да продължи работата си върху политическа сатира на абсурда с работно заглавие „Граница в небето“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла?
Не мога да се сетя за нито една книга, която е променила живота ми. Мисля, че „аха“-моментите се случват, когато съм в някаква ситуация и тя ми напомни за откъс от книга или сцена от филм – и тогава става специална за мен. Понякога нещо ме връща към книга, която съм чела преди 20 години и която не ми е направила особено впечатление тогава, но изведнъж чувствам, че трябва да я прочета отново.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш?
Преди да вляза в Академията за драматично изкуство, си подбирах откъси от книги и ги записвах в тетрадка. Понеже изучавах драматургия и четях много пиеси, научих в училище, че една добра пиеса не се състои от „красиво написани реплики“, а от сюжет и персонажи. Репликите идват след това. По същия начин чета и романите. Така че – не, вече не си избирам откъси.
Сподели ни последния си отбелязан цитат.
Един ред, който често ми идва наум, и всъщност е записан в онази тетрадка, е:
„Човек е прокълнат и съжалява за всички пътища, по които не е поел. А кой знае какво го е чакало и на тях.“ – Меша Селимович
Художествена или нехудожествена литература?
Предпочитам художествена литература. Всъщност почти не чета нехудожествена. Когато я чета, това е философия. Имам сложни отношения с поезията. Рядко взимам стихосбирка, но има няколко автори, на които съм попаднала и харесвам работата им, и с удоволствие чета новите им неща. Обичам поезия, която разказва история с много обикновени думи, които казват много.
Любима екранизация или театрална постановка по книга?
Хммм, не съм сигурна. Обикновено предпочитам да гледам филми по оригинални сценарии. Но мога да кажа кой филм бих искала да видя превърнат в книга – „Животът е прекрасен“ на Роберто Бенини.
С кой писател би се запознала на живо?
За мен е удоволствие да срещам други писатели. Не онези, които мислят, че писането е терапия, а онези, които знаят колко мъчително може да бъде. Не знам, може би Йонеско, Кафка, Камю.
Електронни, хартиени издания или аудиокниги?
Слушам много аудиокниги. Мога да съм със затворени очи и пак да чета (или да ме четат). Между електронни и хартиени книги бих избрала хартиени.
Държиш ли да прочетеш главата докрай?
Мога да спра по всяко време. Ако се мъча с книга, може да мине доста време, докато отново посегна към нея. Ако пък много я харесвам, все пак мога да я оставя – и тогава имам чувството, че нещо прекрасно ме чака по-късно.
Ако героите в книга те дразнят, може ли все пак да стане любима?
Когато героят ме раздразни, това ме кара да чета още повече – значи книгата не ме оставя безразлична. Иска ми се да разбера дали книгата ще даде причина за поведението му или ще го остави отворено. Но ако самата аз открия нещо познато в него, тогава да, може да стане една от любимите ми.
Какво четеш в момента?
Тъй като пиша това, докато все още съм на резиденция „Елиас Канети“ в Русе, използвах възможността да прочета някои от неговите творби. Прочетох неговите разкази, две пиеси и „Процесът“ на Кафка“. Преди да заспя, слушам разкази от Чехов, радиопиеси и съвременни новели, които намирам.
Коя е последната книга, която си купи?
Мисля, че това бяха пиеси от Том Стопард и книга на македонския писател Живко Чинго. И двете са книги втора употреба.
С коя книга би казала „обичам те“?
Нямам идея. Обикновено използвам музика за това. Но книга, която ми идва наум, е „Малкият принц“.
Четеш по една книга или по няколко наведнъж?
Чета няколко книги едновременно. Началното вълнение да започна книга ме кара да избирам много книги едновременно. За съжаление, съдбата на много от тях е да не бъдат прочетени до край. Други оставям за дълго време и се връщам към тях, но трябва да ги започна отначало, защото не помня нищо.
Как организираш книгите си?
Имам голям проблем с мястото за книгите ми. Те са навсякъде из стаята ми, затова това лято трябваше да направя подбор и да преместя някои на тавана. В бъдеще се надявам да имам стая-библиотека, където всички книги ще живеят. Засега ги подреждам по жанр.
Книга или автор, които често препоръчваш?
Чета Чехов и Достоевски отново и отново. Не ги препоръчвам на приятелите си, защото те четат по-популярна литература. Но понякога ги цитирам или им разказвам откъс. :)
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
