Илиан Илков е актьор, предприемач и бивш спортист, който днес посвещава времето си на импровизационния и класическия театър, както и на музиката. Зад гърба си има няколко успешни бизнес проекта, сред които и създаването на най-големия онлайн магазин за бебешки стоки в България – Baby.bg. В свободното си време обича спорта, свири на пиано и китара, и не отказва добра компютърна игра. Можете да го гледате на сцена като част от трупата на „Шизи Про“ на 19 септември, както и в представлението „За мишките и хората“ на 21 и 22 септември в Културен дом „Средец“.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Много ми е трудно да огранича избора си до една книга, но опреледелно тази, която много ми е повлияла и промениал живота ми, е биографията на Чък Норис – „Тайната на вътрешната сила“. Бях около десетгодишен. Това беше първата подобна книга, която прочетох, и може би една от първите биографични издавани в България. Беше невероятно мотивиращо и действително много ми помогна в онзи етап на живота ми. След това съм я чел още един или два пъти и отново имаше ефект, макар и по-слаб от първия път. Давам си сметка, че сега вече има много подобни биографични книги, но към онзи момент тя беше невероятно преживяване. Направи ме по-мотивиран, по-дисциплиниран и отговорен.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не съм го правил, защото усещането ми е, че съсипвам книгата. Но пък ми се е случвало да ми попадне учебник с подчертавано, когато съм взимал от библиотека. И ми е било изключително полезно, защото някой е маркирал важните пасажи и аз ги получавам наготово. Обичам оптимизациите.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Нямам никакъв спомен за конкретен цитат от проза, но бих цитирал любима реплика от пиеси по памет:
Земята ме храни, бе Дяконе, свобода не се яде! – „Тайната вечеря на Дякона Левски“ от големия Стефан Цанев. Този цитат е толкова актуален и в днешно време, когато във всеки от нас има вътрешната борба между материалното и духовното. Интересното е, че с монолог от тази пиеса кандидаствах в НАТФИЗ, така че имам още по-емоционална връзка с нея.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете, но с лек приоритет към нехудожествената. Сякаш подсъзнателно художествената я възприемам като забавление, а нехудожествената като полезна. Естествено, че си давам сметка, че това е далече от истината, но то влияе на нагласата ми.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Посягам към поезията в определено настроение. Рядко успява да ме докосне, но пък когато това стане, ме държи по няколко дена. Харесвам някои от стиховете на Вапцаров, Дамян Дамянов и задължително бих отбелязал преводите на Шекспир на невероятния Валери Петров, макар че не са точно поезия, но са впечатляващи. Малко еретично изказване, но в някои отношения бих ги поставил по-високо от оригиналния текст. Иначе аз самият пиша поезия от време на време, но определено не съм човек, който активно търси и чете поезия. Както се казва – Чукча писател, не читател.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
О, много са. Определено „За мишките и хората“ по Стайбек, в което представление имам шанса да участвам, е една от тях. Също се сещам за филм по пиеса – „Амадеус“ по пиесата на Питър Шафер. Не мога да не отбележа и смятаният от мнозина за най-велик филм – „Изкуплението Шоушенк“ по новелата на Стивън Кинг.
С кой писател би се запознал на живо?
Бих се запознал с Карл Май – любим мой писател като дете. Момента, в който разбрах, че никога не е ходил в Дивия запад и че даже е писал част от романите си в затвора, беше еднакво травмиращ с това да разбера, че няма Дядо Коледа. От българските автори бих се запознал с Иво Иванов, който е прекрасен разказвач на спортни истории, Стефан Цанев и покойния Йордан Радичков.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Откакто открих аудиокнигите, много трудно чета на хартия. И запознах да чета (слушам) много повече от преди. Използвам всякакво време – докато шофирам, докато тренирам и дори докато чистя вкъщи, имам навик да слушам аудиокниги. Научих се да ги възприемам на 2х или 2.5х скорост и така успявам да изслушам книгата доста бързо. Повечето ми приятели са ужасени от това, което се чува, но според мен е въпрос на тренинг и концентрация.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Предпочитам, разбира се, но много зависи от самата книга. Не съм радикален в това отношение. Обикновено спирам, когато се разсея или ми изникне нещо. Особено при аудиокнигите. Но пък после обикновено връщам няколко изречения назад, за да „захапя“ отново, че иначе ми се губи контекста.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Би могло. Зависи по какъв начин ме дразнят – ако просто са написани некачествено, тогава по-скоро ме дразни авторът и едва ли ще ми стане любима. Но ако целта на персонажа е да е провокативен или дразнещ, тогава би ми било интересно. Типичен пример е „Майсторът и Маргарита“ – почти всички герои са едновременно дразнещи и интересни, харесваш ги и ги мразиш едновременно, което е една от причините романът да е толкова многопластов.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Скоро тъкмо приключих всички томове на „Северозападен романь“. Имам афинитет към северозападните диалекти и нрави, макар че си давам сметка, че не на всеки би допаднал този тип проза. На повърхностно ниво звучи грубовато като език и хумор, но отвъд това откриваш много любов и сърдечност към този край на България и хората в него.
Коя е последната книга, която си купи?
От години почти не купувам хартиени книги освен за подарък, защото слушам аудио. Но понякога се случва с някоя, която е издадена само на хартия. Мисля, че последната беше „Атомни навици“ – изключителна книга за личностно развитие.
С коя книга би казал „обичам те“?
„1000 рецепти“ на Пенка Чолчева. Колкото е шега, толкова има и истина. Тази книга ми напомня за домашния уют и не бих я подарил на всеки.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Нерядко съм чел по 2-3 книги едновременно. Лошото в тези ситуации е, че често нито една от тях не стига докрай.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Доста хаотично. На купчинки по стойността, която им придавам. Най-важните книги са ми на една купчинка, други, които евентуално някога може да прочета са на друга, а всички останали, които най-вероятно никога няма да отворя стоят на най-много и големи купчинки в нещо като архив. Но в моя апартамент имам доста малко книги, защото основно слушам. В апартамента на родителите ми, където съм израснал, има две огромни библиотеки от онези старите, които едвам събират всичката литература. Имам чувството, че там има повече книги от библиотека в малко населено място. Интересно, че като дете аз бях най-нечетящият член на семейството. Даже генерално мразех да чета, защото всички около мен четяха и усещах натиск да го правя и аз, пък аз не обичам да ме натискат. С времето отношението ми към четенето се промени, особено в последните години покрай аудиокнигите
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да, няколко книги за личностно развитие, като „Атомни навици“ или „How To Sleep Less And Have More Energy Than You Ever Had Before”. От художествена литература – „1984“ на Оруел и „Български хроники“ на Стефан Цанев. И все пак не ги препоръчвам по подразбиране. Обикновено е спрямо разговора или спрямо човека отсреща. Обикновено споделям на мен как са ми повлияли, пък оттам нататък – Всеки сам си преценя!
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
