Ива е от онези хора, които винаги ти е приятно да срещнеш на улицата или дори само онлайн, защото винаги могат да стоплят деня ти с прекрасни думи или чаровна усмивка. Затова и не се поколебахме да я попитаме „Как четеш“ в един от първите пролетни понеделници. Тя е завършила Българска филология в Софийския университет, работи като редактор и коректор, но също така и преподава. Обича да чете и пише и не на последно място обича много театъра.
Какво са книгите за теб?
Книгите за мен са възможност за остров. Да, това е името на обичана от мен книга.
Също са и местенца, в които мога да живея уютно и хубаво, да съм си аз, да се откривам, да ми се случват разни неща, да се огледам, да обикна евентуално.
Книгите ме съпътстват от много мъничка заради родителите ми и са важна, голяма част от живота ми.
Никак не съм убедена, че мога да живея, без да чета.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Вероятно първата, която ми хрумна сега. „Полубрат“ на Ларш Кристенсен. Не посегнах веднага към нея, но тя настоятелно се появяваше в живота ми и аз реших да я послушам. Говоря за нея като за жив човек, да. Тя е жива книга. Много е нежна с читателя, говори му подредено, майсторка е в разказването, в омагьосването също. Всъщност майсторът е Ларш Кристенсен. Удивителен писател. Наскоро прочетох и новата му книга – „Изплъзна ми се от езика“. Препоръчвам, моля, да бъдат прочетени и двете. Сега обаче не мога да не кажа нещо, което ме смути много – и двете книги са пълни с правописни и пунктуационни грешки. Това е унизително за таланта на автора, унизително е за тези книги. Наистина ли е нужно да напомням, че трябва да се грижим за езика на книгите? Както се грижат добрите преводачи – същото трябва да е отношението и на редакторите, и на коректорите. Ако ги има.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Рядко се случва да похапвам, докато чета. Ако все пак го правя, отговорът ми е: шоколад, череши, малини и портокали.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Категорично бяло вино.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Направо си ме ужасява. Е, не е като да не съм драскала, де. Но бързо се отучих, защото не ми е уютно да наранявам така книгата.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги с книгоразделител, а ако нямам, със случайно попаднало ми листче.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета предимно художествена литература.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Не си давам аромата на хартията пък!
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не, не мога да спра по всяко време. Любимата ми книга е 700 страници – не я оставих, докато не я прочетох цялата. Не мога да спра, ако нещо ме омагьосва, не съм в състояние.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Рядко се случва да ме дразни автор или текст, защото грижливо ги подбирам. Ако все пак има нещо нередно, да, оставям настрана. Не зная доколко е правилно, но ако нещо не ме увлече, сякаш спирам да му отделям от вниманието си. Има много книги, които заслужават да бъдат прочетени и обикнати – тях търся. Не се фокусирам върху текстове, които ме объркват, дразнят или ме оставят равнодушна.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се! Някои герои на Милорад Павич например ме дразнят и объркват, но самите му книги ме водят в светове, които имам нахалството да нарека близки и съвсем истински.
Какво четеш в момента?
„Кастинг за месия“ на Петър Делчев.
Коя е последната книга, която си купи?
„Кастинг за месия“ на Петър Делчев.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Разбира се, че се изкушавам да чета няколко книги наведнъж. Толкова са много!
Но не. Отдавам се истински на една. Другото ми е малко разхвърляно, едно такова разсеяно в много посоки отношение. Не го обичам.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да, обичам да чета нощем.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Тези, които вече ви казах – книгите на Ларш Кристенсен. Също Милорад Павич, Маркес, „Покана за екзекуция“ на Набоков, непременно Чехов, Уилям Сароян, Борхес, от поетите често препрочитам Иван Динков, Добромир Тонев, Николай Милчев (много са, не искам да изреждам, защото ще пропусна). Но отговорът ми трябва да стане ужасно дълъг. Книгите винаги си отиват при хората, няма страшно.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Като че ли по жанр.
Както и по признака българска/чужда литература.
