Ива Недялкова е студентка по литературознание в края на следването си, но дълбоко в нея се крие журналистическото любопитство, на което може би скоро ще даде възможност да се развихри с пълна сила. Интересува се от ролята на езика в обществените процеси, както и от последствията от цензурата върху литературата през годините. Именно това любопитство доведе Ива до редакцията на „Аз чета“ и тя смело зае позицията на наш стажант това лято.
Не бихме пропуснали възможността да я попитаме как чете, затова прочетете внимателно какво ни разказа тя.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Първата, която ми дойде наум, е „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр. Не бих казала, че чак ме е накарала да променя нещо в живота си, но тя беше първият ми сблъсък с екзистенциализма и абсурдизма. А това са две течения, които впоследствие оформиха моята ценностна система. Почувствах се разбрана, когато я прочетох, и сякаш всички въпроси и разсъждения от текста бяха написани от мен.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Зависи дали чета с академична цел или за удоволствие. Драскам смело, ако е книга, която ще се анализира в лекциите. В такива случаи използвам листчета и всеки цвят отговаря на различна тема от книгата. Много ми помага, когато се налага да помня структурата на един текст в детайли. Но когато чета за удоволствие, гледам да попивам историята изцяло и не човъркам толкова. Случва се да си подчертая някой цитат, ако наистина много ме впечатли. Даже го щраквам с телефона си, за да ми бъде под ръка, ако някога в движение се присетя за него.
Не ме е страх да драскам в хартиено издание, даже напротив, смятам, че е много сладко, когато си закупиш книга и видиш, че някой е подчертавал. Можеш да разбереш много за предишния ѝ собственик.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Любимият ми цитат е още от гимназиалните години, от „Кино“ на Никола Вапцаров: В гърдите ни опрян е за стрелба на времето барутно пистолета.
Кратък и ясен. Този стих отдавна се е запечатал в главата ми със звънливия си словоред. В юношеските си години човек тепърва преоткрива света, а с това и неминуемо започва да размишлява над концепцията за минало, бъдеще. Това изречение сякаш придобива различна тежест през годините. Сигурно затова и все още се сещам за него. Въобще цялото стихотворение е запомнящо се, всеки един ред от него може да ми бъде любим цитат.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Смятам художествената за далеч по-поучителна от нехудожествената, но и двете имат своето място в библиотеката ми. Харесвам нехудожествена литература като например научнопопулярни книги за физика или за космоса, философия, психология. Но истински човешкото откривам само в художествените текстове, при тях човек може наистина да съпреживее и дори да придобие опит от представената история. Художествената литература е емоционална литература. Човешкото въображение е толкова необятно и е истински подарък да можеш да създадеш непонятни светове върху един лист хартия.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Поезията за мен е като глътка свеж въздух. Или като десерт след основното. Когато се изморя от дългите романи, решавам да си дам почивка с по-освободен формат като поезията. Определено предпочитам повече проза, но пък стиховете могат да те докоснат по свой собствен начин.
Любимата ми стихосбирка е „Пейзаж от думи“ от Христо Фотев – комбинация между рима, море и любов.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Много харесвам адаптацията на детската книга „Чарли и шоколадовата фабрика“ с Джони Деп. Даже твърдя, че се е получило много по-закачливо и цветно от оригиналния текст. Успешно е пресъздаден шеговитият тон на Уили Уонка, но и е включена тази абсурдност на самата фабрика.
Любимата ми театрална постановка по книга е „Майстора и Маргарита“ в Младежки театър. Историята изглежда почти невъзможна за адаптация на сцена, заради трите главни истории, но съм възхитена колко отмерено беше всичко.
С кой писател би се запознал на живо?
Много пъти съм се питала този въпрос, но изборът ми винаги се променя. Най-вероятно с Достоевски или с Франц Кафка. И двамата не са от най-ведрите, сигурно би било доста мудна среща. Но лично за мен Достоевски е най-големият майстор в писането. Не знам какво бих му казала, достатъчно ми е само да му стисна ръката. Кафка просто бих го прегърнала силно.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аудиокниги не слушам, защото лесно започвам да се разсейвам. Но иначе постоянно прехвърчам от електронен към хартиен формат. Електронните книги са много удобни, когато човек пътува и предоставят добър захват, когато лежиш. Има и данни от типа на колко процента от книгата си прочел, колко часа четене ти остават и т.н. Но хартиените издания са незаменими. Забелязвам, че помня книгата много по-добре, ако съм я чела от хартиен източник, вместо от елктронен четец.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Винаги предпочитам да съм приключила главата. Единствено оставям на произволно място само ако много ми се доспи, но така или иначе след това се връщам в началото, защото нищо не помня.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Всъщност любимите ми персонажи винаги са били неприятните, отритнатите, морално съгрешилите герои в историята. Даже умишлено търся и предпочитам да присъстват в книгата, която чета. Те са по-цветни, по-комплексни, по-особени и просто правят текста интересен и завъртян. Сред любимите ми заглавия е „Записки от подземието“ от Достоевски. Разказвачът е сприхав, вечно недоволен, кисел и постоянно мрънка. И все пак точно тази книга е сред любимите ми. Както и „Лолита“ на Набоков. Лесно е да създадеш перфектен герой, който да бъде обичан от читателите. По-трудно е да напишеш персонаж като Хумберт Хумберт.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета I Who Have Never Known Men от Жаклин Харпман, която няма преведено издание на български. Разказва се за експеримент, в който младо момиче израства в бункер под земята без никога да е виждала мъж. Историята се развива в дистопичен свят и проследява как тя остава последния жив човек на Земята.
Коя е последната книга, която си купи?
Последната книга, която си купих, беше на Фридрих Ницше „Отвъд добро и лошо“ (Beyond Good and Evil). Почти нищо не разбрах, май не беше най-доброто въведение в неговото творчество.
С коя книга би казал „обичам те“?
С всяка една препоръка на книга, която ме е докоснала по някакъв начин. Иначе, със стихосбирката „Съкровения“ от Дамян Дамянов. Леко предвидимо, че е с поезия, но от стиховете му наистина се разтапяш. Винаги я препоръчвам за подарък.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Позволявам си да чета по две наведнъж само ако едната книга е художествена литература, а другата нехудожествена. Ако чета две художествени произведения, започвам да имам пропуски в сюжета и при двете. Намерих баланс за себе си – сутрин чета нехудожествена литература като психология, философия, литературна критика, а през останалото време от деня наблягам на художествена литература. Но май по-често отдавам пълното си внимание на една книга.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Подредбата ми е изцяло хаотична. Не съм от хората, които държат да има някаква формула относно това. Водя се от принципа „където оставя книгата“. Въпреки че ако натрупам повече от три книги на един и същи автор, тогава вече може да се замисля дали да не ги сложа на едно място.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Винаги препоръчвам Фредрик Бакман. И по-точно „Тревожни хора“ или „Човек на име Уве“. В ученическите ми години не харесвах литературата, която се преподаваше, и започнах да ненавиждам четенето, защото го свързвах с назидателното отношение в час. Но точно Бакман възроди любопитството ми към книгите и затова го препоръчвам на хора, които казват, „че не обичат да четат“. Смятам, че е автор, който може да се хареса на всеки. Творбите му съдържат непринуденост, хумор и много житейска мъдрост, която на пръв поглед е скрита, но към края на страниците бива най-осезаема.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
