Преди няколко години Иван Ралчев се връща от Швеция, където завършва магистърската програма по “Международен маркетинг и бранд мениджмънт”. В края на обучението си решава да се прибера в България и започва работа в банка. По-късно започва работа в дигиталната агенция NEXT-DC. Междувременно любовта му към велосипедите го превръща в партньор в 1bike – кокетно студио за персонализиране на велосипеди, базирано в София и Дряново. Днес Иван мечтае за свят, в който живеем пълноценно и отговорно към поколенията след нас. Казва, че следва любопитството към информационните технологии и иска да запазим романтично-идеалистичните оттенъци на световната мрежа. Иван е запален читател и от материала ще разберете какво и как обича да чете той!
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
“Граф Монте Кристо”. Още като малък ми показа цената на справедливостта. “Малкият принц” и обстоятелствата на втората ни среща десетки години след първата ми напомниха, че колкото и широк да е светът и колкото и да го обикаляме, често забравяме, че важното в живота не е голямо и сложно, но пък рядко е лесно. Поне за осъзнаване.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. Трябва да съм наистина гладен, а тогава мисловните занимания рядко оставят следа.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай или вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Винаги. Книгата е носител на знание и мисли, затова допълването и отбелязването им за мен е полезно и приятно. Причините са две. Често идеи в допълнение на прочетените идват на мига и нямам време да търся друга повърхност. А когато пък се присетя за някоя, която ми е направила впечатление и затова съм си я отбелязал, по-лесно ще я намеря. В същото време имам и достатъчно изречения около нея, за да бъде по-пълноценно припомнянето. Това ми липсва на отделените физически бележки. Драскането в книга обаче наистина би ме ужасило. Да видим как ще се разбираме с децата след време.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Book Depository са ми изпращали много заедно с книгите, но някак все успявам да ги загубя. Затова използвам или визитни картички, или дори поостарели касови бележки — каквото имам подръка и е достатъчно удобно за целта. Не мога да прегъвам страниците. Държа книгите отворени само докато ги чета.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. И обичам да ги редувам.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Преди време се прехласвах по идеята да нося навсякъде всичките си книги или да ги получавам в мига, в които ми се дочетат. Но нищо не може да замени усещането, когато издърпвам една книга от библиотеката и се откъсвам от случващото се наоколо. После опитах и аудиокнигите, но трудно съумявах да се фокусирам върху тях.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
В идеалния случай прекъсвам четенето там, където е дал възможност авторът. На практика обаче се стремя да стигна поне до първи самостоятелен параграф на лява страница.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да, но се случва рядко — дали заради късмет, дали защото все търся и успявам да намеря смисъл. Не помня скоро да съм изоставял някоя книга, без да я довърша по-късно.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Може пък това да е важната им роля. Обичайно е трудно да се прецени преди края на книгата.
Какво четеш в момента?
The Age of Surveillance Capitalism на Шошана Зубоф и “Пикник край пътя” на Стругацки. Припомням си и Sprint на Джейк Нап, Джон Зерацки и Брейдън Ковиц.
Коя е последната книга, която си купи?
Permanent record на Едуард Сноудън.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Обичайно са повече от една, като винаги една е основната, а другите — за разведряване или заради работа. Такъв е случаят с The Age of Surveillance Capitalism — с нея напредвам по-бавно, когато имам повече време за четене. “Пикник край пътя” ми е за събуждане. Sprint — за творчески почивки в работно реме.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Важно е да е тихо, удобно и да не е много горещо. Така веднъж се озовахме в гората, вързали хамака между две дървета, хвърлящи плътна сянка над нас. А кучето ни Бенджи се разхождаше в шумата до нас.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания. Понякога и няколко страници само са достатъчни. Но пък помня и ученическите години, когато чаках следващите почивни дни, за да се потопя отново в света на Роулинг.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Фредрик Бакман. Всички негови книги. Впечатляващо е умението му с думи прости да рисува тъмни картини със светли образи, които предават важното за човека, поне както аз го чувствам.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Когато най-накрая имах библиотека до тавана, започнах да се чудя как да ги подреждам. Но броят им се променя динамично, а в аналоговия свят налагането на такива правила може да се окаже най-вече неудобно и времеемко. Затова просто ги организирам внимателно една до друга, без да им прегъвам кориците. И се старая поне да събирам творбите на един автор една до друга — така е със Стивън Кинг, Тери Пратчет, Дмитрий Глуховски и Фредрик Бакман.
Снимка на публикацията: Станислава Йорданова
