fb
Ревюта

„Текст“, или каква е цената на това да заживееш чужд живот

5 мин.

За никого не е тайна, че Дмитрий Глуховски е сред предпочитаните от мен автори. След прочита на трилогията „Метро“ той се открои в ума ми с необичайно сполучливия си метод да изгради антиутопичен свят в руините на московското метро. „Здрач“ все още остава любимата ми негова творба, не само заради нестандартно изградения сюжет, ами и заради изненадващите обрати. „Бъдеще“ накара фантазията ми да чертае високи (и дълбоки) небостъргачи и да си представи човешкия свят на ръба на пренаселването. А хумористичните му „Разкази за родината“ ми подсказаха, че нещата, които се случват в България, се случват и на други места.

Шест книги, които са предизвикали у читателите различни емоции в двете крайности – възхита, безпокойство, ужас, смях. Но седмото заглавие на Глуховски, излязло на български език, обещава да донесе със себе си усещания, различни от познатите досега. „Текст“ (изд. „Ciela“) е първият трилър в кариерата му. Дали се е получил успешен, прочетете по-долу.

„Текст“ ни въвежда в света на Иля, който се завръща в Москва след седем години, прекарани в затвора. В спомените му и в миналото той е имал всичко. Сега положението не е същото. Виновникът за затварянето на Иля, Петър Хазин, живее още по-добре от преди – чудесно семейство, повишения, страхотна приятелка. Всичко, за което главният ни герой е мечтал. Една случайна среща между тях обръща съдбите им, а за Иля остава несигурното бъдеще. Там той ще се сблъска с хиляди морални дилеми, за които няма как да си подготвен. Може ли да заживееш чужд живот, и ако да – на каква цена?

Дмитрий Глуховски (снимка: Twitter/@glukhovsky)

Не си позволявам да тръгвам към нова книга с нагласата, че ще прочета страхотна история, дори и при автори, които никога не са ме подвеждали. Така подходих и този път, защото смяната на жанра е рисковано начинание. Както вече споменах, „Текст“ е първият трилър на Глуховски, който разгръща сюжета доста бавно. Първите стотина страница ми бяха трудни и леко скучновати, защото се въртяха единствено около спомените на Иля и на моменти наивните му и детински разсъждения, както и заради безкрайно многото кратки изречения. Неведнъж ми мина мисълта, че сигурно ще е така до края и надали ще видя и следа от този Глуховски, когото толкова харесвам.

За щастие, положението се оправи след стотната страница. Тогава започнах да прелиствам много бързо, докато не стигнах края. Не мога да заключа на сто процента дали романът ми хареса, или не, но ще се опитам да обобщя най-основните ми впечатления.

Атмосферата носи тъмните краски на депресията, отчаянието и безизходицата. С всяко изречение читателят потъва все по-надълбоко в разочарованията на Иля, най-вече в нечестното стечение на обстоятелствата, случило се против волята му. Влизането в затвора и преживяното там са го обезверили до степен, в която не е сигурен дали изобщо иска този живот. След седем години стоически терзания отвън, в непознатата Москва, го чакат още удари под кръста и тестове за вече лабилната му психика.

Състоянието на духа на главния герой е реалистично представено – може би точно такива мисли преминават през главата на всеки, който е притиснат до стената (буквално и преносно). Странното в случая е, че Глуховски има склонност твърде да преувеличава описаното. В резултат реализмът започва толкова да се размива, че просто ще ви се иска да прескочите няколко страници. Лично при мен се случваше отделни абзаци да ме потапят изцяло в историята, а следващите да ме изпълват с досада и нетърпение.

В свят, воден от технологичния напредък и интелигентните устройства, хората разчитат все повече (и за всичко) на тях. Романът на Глуховски ще ви накара да осъзнаете в колко голяма част от нас се е превърнал смартфонът. Той съхранява всичко – от телефонни номера до съобщения, какви ли не приложения, снимки, видеа… Целият ни живот е в телефона. Повярвайте ми, тази перспектива не е никак хубава.

А какво би се случило, ако утре някой си присвои вашия живот? Поддържа ви живи и заблуждава околните, които дори не си дават сметка, че не вие стоите отсреща. Изключително плашещ сценарий, който не би довела до нищо добро. Само се замислете –ако прочетете достатъчно чужди съобщения и имейли, вие ще знаете как да отговаряте и да се държите като друг човек. Толкова е лесно. И несправедливо, нали?

Дмитрий Глуховски и неговият „Текст“ ще ви дадат представа какво е да се намираш сред отломките на не един, а два живота. Първият трилър на автора ще подложи морала ви на изпитание и ще ви открехне вратата към ужаса на несправедливостта. Ще си отговорите на въпроса: „Колко неприятности може да ми се случат, ако телефонът ми попадне в неподходящи ръце?“ и тягостният отговор ще ви докара тревожност. Отчаянието и тъмнината, които проникват през думите, пък ще ви припомнят защо харесвате Глуховски. Ако познавате стила му, дайте шанс и на последната му книга, а впечатленията си споделете с нас в коментар под ревюто.

Прочетете още ревютата ни „Бъдеще“ и „Разкази за родината“ от Глуховски. Още един отзив за „Текст“ ще откриете при Христо в „Книголандия“.

Можете да вземете тази книга с отстъпка от 10% от Ozone.bg и безплатна доставка, като ползвате код azcheta при завършване на поръчката си!

[ + ]