fb
Как четеш

Как четеш: Йорданка Бонева-Благоева

9 мин.

549939_10200145938864056_922481391_nЙорданка Бонева-Благоева или както напоследък много хора й казват – Данибон, заради името на сайта й Danybon. Завършила е Английската гимназия в Русе, а след това „Връзки с обществеността” и „Телевизионна журналистика” като първо висше и „Политология” като второ висше в Софийския университет. Работила е като журналист в „По света и у нас” на БНТ и като PR. В момента животът й е повече от щастлив. Осъществила е мечтата си да прави това, което иска и то като работи от дистанция, т.е. да пише, да общува с много прекрасни хора, да споделя ценна информация, да е удовлетворена от всичко, което върши и в същото време да е със семейството си и да помага  да децата си в тяхното развитие.

 

Какво са книгите за теб?
Книгите са мястото, където намирам много отговори. Да, в Интернет има всичко и там е цялата информация, но съм установила, че най-много идеи и отговори черпя от книгите. Затварям всички електронни устройства, вземам хубава книга и чета. А след няколко минути вече имам поне 20 идеи, които искам спешно да реализирам.
Също така обичам и да се глезя с хубава книга. Така че за мен са и като награда.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
„Гордост и предразсъдъци“ на Джейн Остин. Бях ученичка в Английската гимназия в Русе, когато се влюбих в тази книга. Пораснах, но продължавам винаги да я посочвам като най-любима. Чела съм я много пъти. Най-вече ми помага да се потопя в онази романтична атмосфера, да отдъхна, да се заредя и да продължавам напред. Романтичка съм. Но и късметлийка. Срещнах моя Дарси рано и сме много щастливи вече доста години.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Ха, интересен въпрос! Вече ще се следя, защото в момента не мога да дам точен отговор, но мисля, че не.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ароматен чай в красива чаша. Човек трябва да си създава и допълнителни удоволствия и да се глези.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
О, водя си записки. Вземам си красива тетрадка (с рози) и почвам да си отбелязвам какво ми е допаднало. Вадя си цитати. Вписвам какви идеи ми хрумват и какви статии мога да напиша. Наблизо винаги има и компютър. Когато някоя идея вече стане напълно нетърпима и спешно трябва да бъде реализирана, включвам компютъра и пиша или проверявам за още информация, ако нещо ме е впечатлило и не търпи отлагане.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям книгоразделител или лист хартия.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
С художествената литература се глезя. Подарявам си красиви моменти и изживявания. Мечтая.
Нехудожествената ми е много верен ментор. Търся, ровя се за отговорите на много въпроси по различни теми, които ме вълнуват – геополитика, политика, философия, социология, психология, възпитание, образование, чужди езици, математика, социални медии, маркетинг, PR, журналистика, комуникация и др.
Стилът ми на четене при двата вида литература е различен. При художествената е по-бавен, искам да се насладя максимално на всеки ред. При нехудожествената – чета бързо и стремглаво обхождам страница след страница.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?10710253_10203582047804632_7708691726040765655_o
На хартия. По-спокойно и уютно ми е с тях. Електронните повече ме напрягат. Предпочитам ги само, когато нямам някоя книга на хартия, а силно искам да я прочета.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата. Но ако е интересна, задължително трябва да разбера поне още малко какво се случва.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Да. Няма смисъл човек да си губи времето, с нещо, което му е неприятно.

Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Мисля, че не.

Какво четеш в момента?
Отново прелиствам две книги, които вече съм чела. Едната е „Повратната точка“ на Малкълм Гладуел. Напоследък забелязвам натрупване на определени събития и поведение, които не ми допадат, но явно се превръщат в тенденция. Те ме накараха да се замисля пак върху теорията за «социалните епидемии». Другата тема, на която съм зациклила в последно време, е да си възвърнем по-джентълменско поведение у нас. Определено има връзка между двете теми, които ме вълнуват в момента. Така че другата книга, която преглеждам, е на френски – “BCBG – le bon chic le bon genge” на Thierry Mantoux, бестселър през 80-те години във Франция. Тя ми е подарък от майка на много умни деца, която беше прочела в сайта ми, че се интересувам от книгата и ми я беше намерила. След като прелистя тази книга, ще премина към английската й посестрима – „The Official Sloane Ranger Handbook“, която ми е ценен подарък от моя приятелка от Английската гимназия. И цикълът на това прелистване ще завърши с американския вариант по темата – „The Official Preppy Handbook“. От тези книги има определени пасажи, които са ценни и дават хубави съвети как да се държим по-възпитано и джентълменски в обществото, нищо, че са вече от друга епоха, но пак са някакви сламки.
Коя е последната книга, която си купи?
Оксфордският речник. Вчера го видях самотен в една книжарница и го взех без да мисля. Сетих се за моите ученически години в Английската гимназия. Този речник беше за нас изключителна ценност. Тогава ходих да си го купувам в една огромна снежна буря и години наред му се радвах и ползвах.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по няколко книги наведнъж. Но обикновено една художествена и няколко, които са ми нужни за работата ми.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
До камината, ако е зима. На терасата, където имаме хубава гледка – през лятото. Но най-често и целогодишно в леглото, сгушена с меко одеяло (ако ми е хладно).

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Зависи от книгите и авторите.

Дани през 2003, като водещ на "По света и у нас"

Дани през 2003, като репортер в „По света и у нас“

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Когато нещо ми харесва, не мога да не кажа на целия свят. Веднага връхлитам на моята страничка и страстно разказвам какво ме е впечатлило и че съм сигурна, че ще им хареса. А после се радвам, когато някой също така се е влюбил в препоръчаната книга или тя му е помогнала да открие отговор.

Тази година имам много трогателни писма за „Искрата“ на Кристин Барнет – на мен много ми хареса, но никога не съм предполагала, че може да е от толкова огромно значение за много хора у нас и да им вдъхне такава надежда и сили. За отмора съм препоръчвала „Парижкият апартамент“ на Мишел Гейбъл и „Една година в Прованс“ на Питър Мейл – много се харесват. Тъй като аудиторията ми е основно от родители на много умни и талантливи деца, а така също техните учители и самите деца, често препоръчвам две книги, които смятам, че ще им дадат много отговори как да развиват таланта: „Изключителните“ на Малкълм Гладуел и „Златна книга на таланта“ на Даниел Койл, а за по-малки деца – „Развивай правилно ума на детето!“ на руски майки. Давала съм много препоръки и за един сборник със задачи за втори клас, който е с много забавно заглавие „И 2-класник може да реши, и професор може да сгреши“ на доц. Ивайло Кортезов. Не съм математик и затова преглеждам този сборник със задачи по-скоро като четиво. Едва ли някой човек би се замислил колко живот и забавни случки има в тези математически задачи. Определено сборникът се харесва, а най-вече е и много полезен на малките таланти в математиката.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По име на автор. Но съм имала периоди, в които съм ги подреждала и по друг начин – или ги строявах като войници по височина и по съвсем права линия, или пък ги комплектовах по 4-5 книги и оформях някакви фигури – едни, издадени по-напред, други – леко по-назад, трети – съвсем назад и т.н. Но това беше преди да имам деца и когато имах много време за такива занимавки. В момента огромна част от времето ми е насочено към развитието на децата ми и на сайта ми.