Кристина Рангелова е от онези малки (но само на физически размери) хора, които винаги носят със себе си големи чанти… пълни с много книги. Криси е студентка по Право последна година в Софийския университет, но винаги е била очарована от хубавите художествени книги, затова и решихме да я попитаме как съчетава многото четене за университета с четенето за удоволствие. Ето и нейните отговори в рубриката „Как четеш?“:
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Приемам четенето като „храна за душата“ и понеже преяждането влошава баланса на организма, не ми се случва да смесвам храненията
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Зависи от литературата, сезона и от настроението. Научната литература върви задължително с кафе или чай в зимните следобеди, художествената пък обожава червено вино, чай с лед или леко алкохолно коктейлче в знойните летни следобеди.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отново разграничение между типа литература. В тежките научни съчинения обикновено подчертавам, водя записки, лепя листчета и отбелязвам важни моменти от текста по всевъзможни начини, докато художествените книги обичам да ги оставям чисти и прегледни – като недокоснати.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Не отбелязвам по никакъв начин, обикновено помня общо взето в коя част на книгата се намирам – в началото, средата или по-към края, отварям там някъде и прелиствам няколко листа, докато се ориентирам в текста.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Това са две взаимодопълващи се вселени – едната без другата съществува безпроблемно, но опознаването и на двете води до разширяване на хоризонта и в крайна сметка до по-добро осмисляне на посланията от всяки от световете.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Ако сама разпределям времето си, завършвам смислово или поне визуално прочетения текст, но нямам проблем и да спра в средата на изречението – въпрос на стечение на обстоятелствата.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Ооо, да. Не съм всеядно, все пак, според мен няма задължителни автори. Ако дадена книга не ми допада, обикновено не проявявам особено упорство и я оставям „да отлежи“. Мисля, че за всяка книга си има време, период от живота, в който „си готов“ да я прочетеш. След като за мен книгата не е интересна, очевидно не съм узряла за нея или пък вече съм я „надскочила“ като автор и внушения. Осъзнавам че има книги, които никога няма да прочета – просто не са за мен.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Обикновено не, много думи съм научила от контекста на книгата, а ако и той не помогне за разшифроването на значението, оставям „бяло петно“ във вселената от познание, която книгата ми предоставя, и продължавам нататък. Това, обаче, не се отнася за книги, прочетени на чужд език – там от време на време ми се налага да надникна в речника за проверка на някоя особено натрапчива дума, която „спира“ смисъла или се появява твърде често и започва да ми се набива дразнещо на очи. Доста думи на чужд език се учат така, между другото.
Какво четеш в момента?
Валери Стефанов – „Слепия градинар или Душата си тръгва в 10:34“, както и умопомрачително количество научна литература и учебници, предвид наближаващата сесия.
Коя е последната книга, която си купи?
Поезия на Снежана Начева, книгата се нарича „Евксинос Понтос“.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета поне по три книги наведнъж – подбирам според настроението си. Затова въпросните три книги обикновено са доста различни. И често така се получава, че дадена книга „изостава“, изместена от по-интересни нови заглавия и автори, пък после се връщам към нея и така – според настроението и жаждата за конкретна емоция, която очаквам книгата да ми достави. С научната литература е малко по-различно – там обикновено приоритет давам на „полезните“ четива, въпреки че много обичам забежки към по-нетрадиционни, стари или непопулярни сред повечето колеги автори – разширяват кръгозора и поставят акцент върху неща, които днес ние приемаме за даденост.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Най-обичам зимно време, вечер в леглото – уютно, топличко и с хубава книга – безценно! Но, това по никакъв начин не означава че не чета навсякъде и по всяко време. Може би единсттвено в градския транспорт не чета, заради блъсканицата, шума и опасността да се захласна в текста и да си пропусна спирката. Пък има и нещо друго – тези десетина – петнадесет откраднати минутки за четене ми се струват кощунство спрямо самия процес на четене – възприемам го като нещо сериозно и заслужаващо малко повече от „запълване на времето“.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Такава класация в моята „книжна“ система няма. Книгата вирее според автора, езика, героите, сюжета, задълбочеността, духовитостта и полезността си, не според това дали е заобиколена от „себеподобни“ или не. Една поредица може да изгради цял един отделен свят, да го завърши и да достави на читателя безмерно удоволствие, но може и да развали първоначално добрия замисъл на автора, като го разводни и обезцвети. Мога да дам примери и в двете посоки.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Има и списакът е доста дълъг, обикновено е съобразен с човека срещу мен, с това от какво се интересува, какво харесва, какво познава вече като автори и заглавия. Не обичам универсални „истини“ и в този смисъл ми е трудно да посоча само един автор или една книга, която, видиш ли, е КНИГАТА. В различните периоди от живота, в различни ситуации и различни настроения една и съща книга може да породи много различни, а понякога и противоположни емоции, поради което е важно човек да търси нови и нови неща, а понякога да се завръща към вече минали книжни периоди и да препрочита определени заглавия. И тези заглавия са различни за различните хора. Просто има книги, които заслужават погледа и на 15 и на 30 и на 40 годишните и звучат по различен начин именно заради житейския опит, натрупан с течение на времето.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По библиотекарски – според жанр, след което според материя и накрая според името на автора и названието на самата книга.
