Марина Кискинова е от новото поколение на родната музикална сцена и в последните месеци привлича вниманието ни с леките R&B акценти в песните си. Тя пее от 6-годишна, като в ранния етап от кариерата си е участвала в над 50 конкурса и риалити програми, а през 2010 е част от лятната програма на Berklee College of Music в Бостън. Има дуети с Lexus, Били Хлапето и дори Ненчо Балабанов.
Преди няколко дни Марина пусна и новия си клип – Insomnia, който можете видите след интервюто. След като това лято завърши актьорство за драматичен театър в класа на проф. Стефан Данаилов в НАТФИЗ, очакваме още повече сценични изяви от нея през следващите месеци.
Какво са книгите за теб?
Книгите са едно от любимите ми неща на света. Обожавам да чета, никога не пропускам възможността да се сгуша на дивана, завита с одеало, и да започна нова книга.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка нова история, която прочета, се отразява на ежедневието ми и като цяло на живота ми. Понякога толкова се сливам с книгата, че почвам да бъркам реалността със събитията от историята.
Всички мои близки знаят, че обичам Тери Пратчет. Познаваш ли ме, знаеш директно отговора на въпроса с любимия автор. Всяка негова книга ме променя, не знам как, но успяваше да вложи огромно количество мъдрост във всичките си истории.
Сега, след смъртта му, когато вече не излизат нови негови книги, честно казано имам чувството, че една много важна част от живота ми изчезна. Мисля, че Тери Пратчет е единственият човек, на когото някога съм била истински фен.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Винаги ми се е искало да ям Nutella с лъжица докато чета, но за съжаление тази идея влиза в конфликт с категоричното ми мнение, че книгите не трябва да се цапат. Особено с шоколад.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ами нищо. Когато чета, се залепям за книгата, и животът просто спира. Не ям, не спя, не пия нищо, докато не прочета цялата книга.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам по книгите, но пък снимам с телефона си пасажи които са ме впечатлили, а понякога ги пращам и на приятели.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги слагам някое случайно листче, билет от метрото или някоя панделка, може и да е откъснато ъгълче от брошура. Но ако го загубя, не мога да му намеря заместител – някак винаги свързвам книгата със случайното нещо което съм си намерила за отбелязване. Тогава оставям книгата отворена и просто се надявам никой да не ми я затваря.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
За мен книгата притежава атмосфера, миризмата на напечатаната хартия, кориците, мастилото…Определено предпочитам хартиените издания.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Не мога да спра по никое време щом книгата е в ръцете ми, трябва да я прочета до край. На един дъх.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Много трудно си избирам книги, но никога досега не ми се е случвало да сбъркам при избора.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Според мен няма значение какво чувство предизвикват героите, а дали го има изобщо това чувство. Важно е да ме карат да изпитвам нещо. Да заживея в техния свят. Така че дори да ме дразни главният герой, няма проблем – може да се нареди сред любимите ми книги.
Какво четеш в момента?
В момента търся нов автор и нова книга. Просто ми е трудно, защото след Пратчет не мога да намеря автор, който да ме разсмива, а имам нужда точно от това в момента. Сега не ми се четат тежки драми, по принцип харесвам и историческите романи, и фантастика, но така и не успявам да си харесам някоя конкретна книга.
Коя е последната книга, която си купи?
Последната книга, която прочетох беше „Белфльор„, но не беше купена, намерих я сред паяжините в къщата на нашите. Всъщност не помня коя беше последната купена от мен книга.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета по една книга, не мога да я смесвам с други. Обърквам се, а и не мога да се концентрирам добре. Смятам, че всяка история заслужава специално внимание.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Да, имам си. Диванът. Вечер. През зимата.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двата варианта са окей за мен.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Естествено. Тери Пратчет – Трилогия за номите.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам ги по автори, после по цветове на кориците, по истории. Май съм малко подредена в повече.
Вижте и новото видео на Марина Кискинова „Insomnia“:
