Марио Мишев е роден на 11.06.1993г., в момента е студент по политология в Софийския университет. Той е един от създателите на сайта „Българска история“ и заедно със своите съмишленици Иван Кънчев и Ивомир Колев обикаля страната и изнася уроци по родолюбие пред ученици. Тримата изнесоха лекция преди време и в Солун, а съвсем наскоро написаха и издадоха книгата „Българската история в 100 личности“ (началото на поредицата „Българската история в 100…“), която оправдано се радва на голям успех.
На 15-ти март Марио участва в шестото издание на инициативата „Форум КЛЮЧ“ под наслов „Сподели промяната“, където Марио разкри своите виждания за важността на историята и защо пътят към бъдещето е вярата в младите хора.
Ние много се гордеем, че има такива млади българи като Марио и с огромен интерес решихме да го попитаме как чете. Вижте какво ни сподели той:
Какво са книгите за теб?
Онова, с което мога да заспя вечер, да се разсъня сутрин и винаги да задържа интереса ми.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Силно са ми повлияли книги, които съм чел през детството си. Помня как препрочитах през месец „Малкият принц“ и „Приключенията на Том Сойер“, просто защото чрез тях се потапях в един различен свят, който ми се струваше интересен.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Тъй като имам лошия навик да чета в леглото и то вечер, когато съм уморен, рядко ми се случва да ям. Най-много някой плод.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Книга и чай е класика.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ако зависи от мен, никога не бих надраскал книга. Чувствам я прекалено ценна.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Навсякъде се хваля с моята зрителна памет. Прилагам я и в четенето – запомням докъде съм стигнал и почти винаги се получава, дори да отворя книгата отново след няколко дни или седмица.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Занимавам се с история все пак, ние сме скучни хора. Нехудожествена.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Не мога да чета нищо различно от хартиено издание. Това ми създава проблеми в университета, защото много от материалите са за компютър, а аз се отегчавам и ме заболява главата.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги чета до края. Когато ми се доспи, прелиствам страниците, за да видя кога свършва, а дори ми се е случвало да се насилвам, за да стигна до края й.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. Най-често ако ме дразнят, то накрая на книгата си давам сметка защо е така. Обичам да анализирам персонажи, правя го постоянно в ежедневието си.
Какво четеш в момента?
Препрочитам „Корона от Тръни“ на Стефан Груев.
Коя е последната книга, която си купи?
Баба ми ме помоли да й купя от книжарницата една книга, която се казва „Живот след смъртта“ или нещо такова. Момичето от касата ме гледаше странно.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Определено от първите. Обичам да се потопя в сюжета напълно и да не се разсейвам от него.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Както по-горе казах, определено чета вечер и то не защото предпочитам, ами просто не ми остава време през деня. Място – със сигурност най-приятно е да се чете сред природата. Витоша например.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Несъмнено Димитър Димов, който е болна тема за мен, защото е силно подценяван и непознат.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Напомнихте ми, че трябва незабавно да подредя библиотеката си. От доста време се каня, защото дори на пръв поглед цари хаос – до приказките за Хитър Петър от детството ми има криминален роман.
Книгата „Българската история в 100 личности“ можете да поръчате от тук.
