Мария Касимова-Моасе е журналист, публицист, начинаещ писател, който предпочита да се нарича писач на истории. Казва, че думата „писател“ й е твърде сериозна и отговорна, за да си я присвоява. Майка на две дъщери. Филолог по образование. Има още няколко дипломи, сред които такава за сервитьор, воден спасител, учителка и специалист по етикет и протокол. Може много хубаво да карам кола. Плува. Готви с любов. Говори шест езика, не всички много добре. Има чувство за хумор. В момента живее на остров. Мария Касимова-Моасе е автор в предстоящия сборник „Бащите не си отиват“ на издателство ICU под редакцията на Невена Дишлиева – Кръстева.
Какво са книгите за теб?
Хора. Пространства. Чувства.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Няколко са. „Старогръцка митология”, защото ми позволи да се смея на боговете. Детските приказки, защото ми помогнаха да мечтая. „Моята автобиография” на Чарли Чаплин, защото ми описа без патос един смислен живот.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Рядко похапвам, докато чета. Но когато го правя, е това: препечена на класически котлон филийка (за да лепне загорялото по нея), върху която, още докато е топла, слагам бучка масло, за да се разтопи като мус, но да не попие напълно. Така хлябът има вкус на хартия, а маслото – на завивка.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не драскам по книги. Пиша си на случайни листа, които после задължително загубвам.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
И по трите начина. Най-често обаче с първото ми попаднало нещо, което ползвам като книгоразделител – картичка, квитанция, билет, визитка, етикет, стара снимка…Всички те по странен начин допълват взаимоотношенията ми с книгата.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете.
Обичам истории. Понякога са художествени, понякога – нехудожествени. Жанрът не ме интересува.
Електронни или хартиени издания? Или и двете?
Ползвам киндъл, когато пътувам, за да мога да нося със себе си повече книги, без да се налага да им търся място в багажа и без да ми тежат. Но обичам да чета на хартия. Харесвам мириса й, възможността да отгръщам и да си търся любими пасажи. Хартиената книга е гола, електронната е в скафандър.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от книгата. Някои не те оставят, докато не завършиш поне главата. Други те пускат по всяко време в междучасие.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Мога. Както мога да загърбвам хора, които ме дразнят.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, разбира се. Чета историите, героите са такива, каквито са и хората в живота. Приемам ги с всичките им човешки недостатъци.
Какво четеш в момента?
Препрочитам „1984“ на Оруел.
Коя е последната книга, която си купи?
A Life In Parts от Брайън Кранстън.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Винаги чета няколко едновременно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Един диван у дома. Чета и в леглото.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания. Отново е като с хората – ако са ми интересни, не ме интересува женени ли са, каква е сексуалността им, членуват ли в партия.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Книгите, които са ме формирали – „Спасителят в ръжта“, „Да убиеш присмехулник“, „Кентавърът“, „Парфюмът“, всичко на Достоевски, поезията на Борис Христов.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Имам най-неподредената библиотека на света. Подредени са по време на купуване, по спонтанно издърпване от лавицата, по „о, какво беше пък това?!“.
