Милена Фучеджиева е български писател, сценарист и драматург. Родена е в София на 14.06.1962г. в семейството на писателя Дико Фучеджиев. Има една дъщеря- Радина. Милена е завършила е кинорежисура в НАТФИЗ. Живее дълго време в САЩ преди да се завърне в България през 2010г., когато става сценарист на сериала по bTV „Седем часа разлика“.
Освен фотографията и астрологията като хоби, Милена обича да чете. Затова с интерес решихме да я попитаме за нейните книжни навици. Вижте какво ни сподели тя:
Какво са книгите за теб?
Информация за живота, възможност за бягство от действителността.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Като дете „Пипи дългото чорапче”, чела съм я 38 пъти. Едгар Алън По, Любен Дилов, Лем, Азимов, Бредбъри ме караха да искам други светове. Съвременността – всичко на Скот Фицджералд, Джон Ъпдайк. Американската литература през 80те беше много важна за мен в откриването ми на начина, по който искам да живея. Духовно съм последовател на Ошо, имах всичко негово, но кашонът с книгите му изчезна на път от Америка за България, така че сега го слушам в Youtube когато имам нужда от шут в задника. Обожавам духовния шоу-бизнес;)
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, не ям, това са отделни занимания. Ям само ако чета нещо по интернет. Сега например ям пържола.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Нищо. И това са отделни занимания, не мога да пия и да чета, нито да пия и да пиша. Второто се случва от време на време, но по-скоро не го правя.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не отбелязвам, нито ме ужасява. Всеки си има стил. Аз не се задържам много на нещата, които ми харесват, защото знам, че винаги има нови.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Мразя да мачкам листа, и не обичам смачкани книги, има хора, които правят книгите, а и вестниците на нищо. Много ми е неприятно. Книгата отворена или bookmark.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
От години предимно нехудожествена. Художествената ми е все по-скучна.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете, но все още нямам Kindle.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Както дойде, нямам стил, нито изисквания към себе си в тази посока, зависи от умението на автора.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Разбира се, не съм мазохист. Ако не ми доставя удоволствие, за какво ми е?
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако историята е добре разказана и героите й служат както трябва, няма причина да не ми хареса. Но любими книги отдавна нямам.
Какво четеш в момента?
Дейвид Фостър Уолъс, сборник с есета, библията на Джеферсън, тя просто си стои винаги около мен, и ще започна и книгата на Рада Москова.
Коя е последната книга, която си купи?Гореспоменатата на Уолъс, сценарият на Лени Рифенщал за „Триумф на волята”, книга за триковете при писането на сценарии, и май няма да купувам скоро книги, защото са се натрупали много непрочетени.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж. По принцип винаги правя по няколко неща наведнъж. Едното не ми е възможно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Диванът на Обломов. Време – не.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не, защото вкусовете ни се различават.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По възможност да ги набутам в библиотеката. Пълен хаос.
Творби на Милена Фучеджиева са публикувани в списанията „Жената днес“, „L’europeo“ и „Biograph“. Сред публикуваните й творби в книжен вариант са „Белият негър“, „НеХана“, „Нощен проект“, „Кефер. Цветовете на малката Ида“ и „Аз, бLогинята“. Милена има две пиеси, поставени в Лос Анджелис: „Project A“ и „Lovebox“. В България пиесата й „Дзен порно“ е поставена на сцената на Сатиричния театър, а „Криза в Рая“ в ДT „Сава Огнянов“ в Русе. През 2012 г. Мила Искренова поставя с балет Арабеск „Дневниците на Дракула“ – танцов спектакъл с текстове на Милена.
