Моника Андрейчева се присъединява наскоро към екипа на Библиотеката на Нов български университет (НБУ) на позиция „Специалист – координатор на библиотечни услуги“. Следва журналистика в НБУ и е на път да завърши образованието си. Приятел е на музиката, природата и най-вече – на книгите. Казва, че е сбъднала мечтата си да работи с книги, започвайки стажа си. Задълженията ѝ са свързани с дигитализирането на книги за незрящи потребители. Самата тя е незряща и познава нуждата от допълнителни усилия, за да има разнообразие от книги и други писмени материали за хората с нарушено зрение. Разберете повече за Моника от книгите, които са важни за нея.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Преди две години трябваше да се боря със сериозно тревожно разстройство. Преживях доста неприятни събития, докато в един момент се сринах при сблъсък с нещо елементарно, явно натрупването си каза думата. Не искам да навлизам в неприятните подробности, затова давам директно отговор на въпроса. Книгата се казва „Отвори сърцето си — будистки приказки за щастие“. Нейният автор, Аджан Брам, е събрал в сборник кратки притчи за смисъла в живота. Знам колко банално звучи, защото когато аз чух за пръв път за тази книга, си помислих: „Хм, поредните баналности, които всеки ми е изсипвал като захаросани бонбони!“
Не бях права. Тази книга и дълбоката мъдрост в нея ми помогнаха да се преборя сама с нещо, за което ме съветваха да пия хапчета.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш?
О, да, имам си любими места в почти всяка книга. Често се връщам да ги препрочитам. Аз съм от хората, които предпочитат да си запишат, вместо да помнят, тъй че си имам даже списък с книги и онова, което съм си отбелязала, за да мога бързо да се върна към стойностните неща.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Последно си запазих този цитат: „Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество – винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава.“ – Атанас Буров
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
И двете, с две ръце! За мен е тесногръдо да се спра на един жанр или направление и да отричам всичко извън рамките. Чета всичко, от любовни романи до научни доклади. Не твърдя, че харесвам всичко, а просто давам шанс на труда на всеки автор. Във всяка книга, която и да е и колкото и да не ми е харесала, мога да посоча поне едно нещо, което да има за мен някакъв обогатяващ смисъл.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Възхищавам се на хората, които могат да пишат поезия, защото не съм от тях. Обичам да пиша, но си оставам един често низвергван есеист. Може би затова клоня повече към прозата.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Аз съм добър приятел на книгите, както казах. Срам, не срам, признавам си, постановки и кино рядко посещавам. Преди всичко за мен са книгите. Ако имам време, в което нямам работа, ще седна да чета, няма да отида на представление. Може би заради това, че рядко намирам време и компания за тази цел, но най-вече защото екранизация или постановка на книга никога не се е случвало да ми допадне истински. Неизбежно е да се променя оригиналното съдържание, а мен това откровено ме дразни. Понякога, но все по-рядко, давам шансове, разбира се. За книга, написана по филм, в момента не мога да дам пример.
С кой писател би се запознала на живо?
Стига да имаше начин, бих искала да се срещна с почти всеки, на когото съм прочела някоя книга. Винаги имам въпроси и възможни допълнения. Но ако имам право да избера само един, то това е Джеймс Клавел. Той е писателят, когото истински обичам. Сякаш ме е попитал какво искам да чета и го е написал точно така, както съм го поискала. Дано повече хора са като мен, да обичат такива огромни книги, в които човек се гмурва и може да не излезе никога, ако не иска. Обожавам реалистичното писане на Клавел и липсата на всякаква емоционална натовареност от гледна точка на автора. Ето така трябва да се пише, според мен поне. Читателят трябва сам да мисли и да преценява кой герой му харесва, а не да чака авторовите преценки да определят светогледа му.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги?
Имам сериозно зрително нарушение, иначе казано, хартиени книги не ми вършат работа. Освен това смятам, че в подкрепа на природата книжните тела трябва да отстъпят, след като имаме приемлива алтернатива. Разбирам хората, които обичат „да им мирише на книга“. Признавам си, на мен също ми харесва миризмата на нова книга, като топъл хляб е, наистина. Но електронната книга или аудио книгата няма да убие нито едно дърво, а горите без друго са дефицит.
На въпроса аудио или електронна книга, за мен всички са аудио. Ако са електронни (текстови) книги, ще ми ги чете софтуер, ако са аудио – ясно, някой човек. За мен малко удоволствия са по-големи от хубава книга, която слушам на запис с гласа на някой от прекрасните ни актьори. Специално засвидетелствам искрената си обич към Гергана Стоянова и Момчил Степанов.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Започна ли една книга, не мога да я оставя. И не само, докато приключа някоя глава, а докато не стигна до края на книгата. Не мога да се спра. Когато е крайно наложително, мога да я оставя по всяко време, но веднага се връщам при възможност, просто не спира да ме гложди какво ще стане по-нататък.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Не си избирам книгите по героите, а по историята или по развитието на действието. Най-много обичам книгите, в които всичко е максимално близо до реалността, дори да е измислица. Ако главният герой е противен, има дори по-голям шанс книгата да ми стане любима, особено ако в края противният си го е получил. Впрочем, омръзнало ми е от книги, в които злият е само зъл, добрият е кристално чист. Вече поясних, обичам реалистичното. А в реалността никой не е само добър или само лош.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Слушам за пореден път книгата „Горе главата, Джийвс“ на колосалния П. Г. Удхаус. Преди това прочетох нещо по-тежко, винаги имам нужда от хумор за разтоварване след тежка книга. Редувам си ги, на вълни съм. Английският хумор е рафинираният баланс между интелигентност и закачка, а прочитът на Пламен Манасиев е брилянтен. Препоръчвам го като перфектното четиво (в случая „слушиво“ подхожда повече) за разпускане.
Коя е последната книга, която си купи?
Вече поясних защо не чета хартиени книги, но наскоро купих една. „Столетниците“, в която Мира Добрева е събрала историите от едноименната си поредица. Подарих книгата на баба ми, за да ѝ обясня защо не съм съгласна с това тя да се нарича стара на 75. Иначе, предвид това, че всеки месец плащам абонамент за платформа с аудио книги, може и да се каже, че си купувам хиляди всяка година.
С коя книга би казала „обичам те“?
Със споменатите по-горе „Будистки приказки“. Вярвам, че тази книга може да лекува и вярвам, че ако човек не е изгубил способността да мисли, тя би могла да го упъти във всякакви ситуации.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога и двете. Обикновено буквално „изяждам“ книгите от корица до корица, но ако са по-дълги и не може да се изчетат или изслушат за ден, ги оставям за кратко. Няма да е чудно, ако не се стърпя да започна паралелно с друга книга.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Библиотеката ми е пълна бъркотия от разнородни стилове и автори. Това е ред в хаоса, който само аз разбирам.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Когато някоя книга ме впечатли, я препоръчвам на всеки, който е готов да ме чуе. Дали ще чете или не, си е негово решение и право. Не мога да очаквам всички да имат моя вкус за всякакви жанрове, но ако познавам човека, ще намеря какво да му препоръчам. Списъкът ми с предложения е дълъг. Кажете ми какво обичате, а аз веднага ще ви дам пример за книга от любимия ви жанр. Самоопределям се като „Книговодител“.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
