Никея е човек на изкуството и естетиката – последна година изучава Драматургия в НАТФИЗ, част е от екипа на LoveTheater, пише (или както сама казва – „основно си подготвям акъла за извличането на качествени мисловни екстракти на хартия“), и гледа много филми, ама наистина много! Фен е на японската култура, подарява книги и тефтери в несвяст, като тайничко се надява някой да върне жеста с грамофон и пишеща машина (поне едното!), играе настолни игри с литературни източници и иска да обиколи света. А понеже знам, че немалко книжни светове е превъртяла досега, е съвсем в реда на нещата днес да сподели повече за читателските си навици искрено и лично.
Какво са книгите за теб?
Учебници и библии, малки бягства от себе си, средства за преинсталиране на душата.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Може би ”Дядо Прас” на Тери Пратчет. Изданието ми е толкова ползвано, че се наложи още преди десетина години да му направя собственоръчно нова корица. Имам подозрения, че е залепена с лак за нокти. Това беше първото нещо на Пратчет, което ми попадна и отвори вратата за един по-критичен и саркастичен поглед над света като цяло. Но първите 15 минути след като прочетох този въпрос, в главата ми витаеше само един цитат от Борхес:
„Всъщност, не съм сигурен, че съществувам. Аз съм всички писатели, които съм чел, всички хора, които съм срещнал, всички жени, които съм обичал и всички градове, които съм посетил.“
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Единствено, когато семейна вечеря се опита да прекъсне четенето ми, а книгата е много добра. Иначе сядам и чета като зомби, не се сещам да ям, освен ако някой не ми остави нещо под носа.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Абсолютно същата ситуация – нямам никакви нужди докато чета. Евентуално прегладнявам в някакъв момент, но удрям нещо набързо, за да мога да продължа с историята.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не ми е идвало да направя такова нещо. Ако нещо ме впечатли спирам, за да го обмисля и после нататък. Иначе бих си водила записки – мисля, че има чар.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Постоянно си губя книгоразделителите, затова пъхам каквото ми падне – карти за игра, за библиотека, моливи, запалки, чорапи, кърпички за очила, стикери, фиби, вафли, играчки.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Мисля, че всичко друго е пропусната възможност.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартиени. И все пак, когато пътувам, освен 2-3 книги в багажа, за успокоение имам и стотина на телефона.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Винаги довършвам главата, проблемът е, че пак не мога да спра и започвам следващата. И накрая просто в един момент усещам, че нищо не разбирам от това, което чета и още докато го мисля заспивам, отбелязвайки с подръчни материали къде съм изгубила съзнание. Не съм от хората, които могат да четат на порции в градския транспорт, обедната почивка, 20 страници преди сън. Абе мога, ама не искам. По-сладко ми е да седна и да изчета цялото нещо наведнъж.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Уви, цели поредици изчетох, понеже искам да знам какво се случва накрая.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Дразнят ме недомислени и плоски персонажи, така че едва ли. Въпросът е в майсторството – “Лолита” е изповед на педофил, но Набоков пише толкова филигранно и с интуиция за човешката природа, че не ми пука дали Хумберт Хумберт е въплъщение на злото. Важното е, че е искрено и умно написано и затова този роман ми е любим.
Какво четеш в момента?
Един сборник с фантастични разкази подбрани от Нийл Геймън – “Неестествени твари” и “Нуждая се от любов” – автобиография на Клаус Кински.
Коя е последната книга, която си купи?
“Нуждая се от любов” на Кински. Текстът е брутално силов, искрен, интересен…И останалото ще кажа, когато я дочета.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Понеже обичам да чета силово – от кора до кора за един ден, е трудно да се каже, че чета две неща едновременно. По-скоро, ако започна втора книга, го смятам за временно прекъсване. Когато ми се утежни програмата обаче, чета по няколко неща, защото така или иначе нямам лукса да чета наволя, а и най-често просто се налага да си създам набор от информация в кратък срок.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вкъщи – от сутрин до вечер.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам любима поредица, всичките ми любими романи са истории събрани в едно издание.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
“По пътя” на Джак Керуак и цялата битническа литература. Това е моята книга, моето светоусещане на хартия.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Това винаги е голямо събитие. Понеже не разполагам с много рафтове, се започва първо разделение на две купчини – любими и не до там любими. После се нареждат по майчина директория – театър, кино, нехудожествена, класика, съвременна. После по държави и накрая по автори, и ако съм запозната с хронологията и не ми е писнало от живота, ги нареждам и по година на издаване. Всичко, което не се е поместило на почетните рафтове, се складира по рафтовете на роднините, които винаги недоволстват от ролята си на склад за второокачествена от мен литература.
