Ники Руева е един от най-любимите ни книжни млади хора. Познаваме я от Факултета по журналистика, където завърши Книгоиздване, но по-интересното е, че тя е човекът, който помогна много за издаването в България на книги като „Изобретението на Хюго“ и романите на Бевърли Клиъри.
Ето и какво ни разказа тя за своите читателски навици в „Как четеш?“:
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене”?
Преди „похапвах” – това е правилната дума – дъвчех разни пуканки, шоколади, солети… Понеже в последно време обаче, леко съм се дистанцирала от този тип храни, престанах. На няколко пъти се улавям, че излизам в обедна почивка, сядам да ям някъде и почвам да чета – нещо, което винаги съм намирала за доста безумно. :)
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По-често – кока-кола, но понякога натурален сок и дори вода. Досега не съм пила алкохол, докато чета. И въобще, не съм чела под алкохолно влияние.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти в книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си и това по никакъв начин не ме притеснява. Понякога е прилежно и красиво, друг път граничи с драскането. Спестявам го само на по-скъпите и красиви издания, там вече сърце не ми дава.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Слагам нещо между страниците. Може да е книгоразделител, билет от градския, молив…
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
До преди няколко години бях твърдо на художествена, сега гледам да разнообразявам. Честно казано просто нямам сили да се потапям постоянно в нечии чужди истории и драми. От време на време, да, но през останалото време чета разни други книжки, примерно, за маркетинг.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Държа е меко казано. Сещам се за един случай, в който приятел дойде да ме види, а аз бях по средата на един разказ на Мопасан и му казах: „Чакай ме само да свърша с този разказ и ще си говорим”. Той чинно ме изчака и после наистина си говорихме. Сега, като се замисля, сигурно му се е видяло доста странно.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Опитвам се да го правя. Все още изпитвам известна доза задължение към започнатите книги, но се старая да преценявам кога всъщност има за какво.
Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Само ако наистина ми пречи да разбера нещо в текста. А не е хубаво, трябва да проверяваме непознатите думи, за да ги научим.
Какво четеш в момента?
Започнала съм поне 6-7 неща, но най-активно чета „Жестокото присъствие на времето” от Дженифър Игън. Страхотна книга, много мащабна. Неслучайно е носител и на награда „Пулицър” за художествена литература. Впрочем, последният на този етап, защото тази година журито не намери нито един от номинираните за достойни и награден нямаше.
Коя е последната книга, която си купи?
Изключително красивата „Тетрадка за приказки” на издателство „Точица”. Това е проект с идея, която от няколко години обмислях – децата освен читатели, да бъдат и автори. Нямаше как да не се зарадвам на осъществяването му.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Чета поне по 4-5 книги наведнъж, като 3 от тях са редовни изчакващи. Ще ми се да ги изчистя и да почна от нулата, мисля, че ще е много разтоварващо.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета на бюрото или в леглото. Все по-удобно се чувствам и в градския транспорт, което ме наведе към размишленията, колко различна е станала представата ни за комфортна среда на четене.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Категорично самостоятелни издания. Мисля, че никога не съм чела поредица, най-много книги от една серия/библиотека. Липсват ми постоянство и търпение. Обичам, когато прочета нещо, да не се връщам към него. Затова и много внимавам кога какво чета.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
На всичките отново и отново – не. Уловила съм вкуса на по-близките ми приятели и когато мисля, че нещо ще им хареса, винаги ги насочвам към него. Самата аз не обичам да ми се препоръчват книги изрично, чувствам го като някакъв вид задължение или натрапване.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По автори, по поредици, по жанр. Имам си и рафт с книги, които чакат да бъдат прочетени. Откакто го обособих, се уплаших колко са много и почти не купувам нови.
