Нина Борисова е един от „виновниците“ Българското неделно училище „Св. Иван Рилски“ да отвори врати за българската общност в Кеймбридж през 2014 година. Тя носи просветителски дух и е заобиколена от млад и ентусиазиран екип, който се е отдал на каузата за предаване и съхранение на родния език и култура извън пределите на страната ни.
Нина е завършила специалност „Българска филология“ в Софийския университет, а скоро й предстои да завърши магистратурата „Културен туризъм“. В момента прекарва значителна част от времето си в България, където работи по подготовката на бъдещите проекти на българското училище в Кеймбридж. Попитахме я „Как четеш?“ и ето какво ни отговори тя:
Какво са книгите за теб?
Книгите са част от моето ежедневие. Където и да отида, винаги се връщам с нова придобивка за библиотеката ми.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Трудно ми е да откроя конкретна книга. Смятам, че всяка книга, която човек прочете оставя следа в душата му, добавя по нещо ново. Поне така е с мен.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Обикновено – не. Ако все пак реша да похапвам нещичко, то ще е плод или нещо дребно от сорта на бисквити или солети.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чашата с горчиво кафе е неотлъчно до мен.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Определено срещам моменти в книгата, които ми правят голямо впечатление, но гледам да ги препиша, а не да драскам. Обичам да показвам уважението си към книгата и отношението ми към нея да си личи.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Никога не прегъвам страниците на книгата (нарочно, имам предвид). Обикновено ползвам книгоразделител.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Не мога да чета дълги текстове от компютъра. Може би статия или разказ – да. Винаги предпочитам да държа книга в ръцете си. Някак си е по-комфортно и уютно.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да прочета главата до края преди да оставя книгата. Мога да спра донякъде, ако трябва да свърша нещо набързо.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако съм започнала книга, която да се окаже скучна за мен – да. Не се е случвало конкретен автор да ме откаже от книга.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се 
нареди сред любимите ти книги?
Не мога да се сетя за такава книга. Да, има случаи, където главен герой да не ми е бил симпатичен или дори отблъскващ, но все пак, в книгата се разказва и за други хора.
Какво четеш в момента?
В момента чета “Тохол” на Токораз Исто.
Коя е последната книга, която си купи?
Последната книга, която си купих, е от една разпродажба. Тя представлява наръчник за отглеждане на зеленчукова градина в домашни условия. Да си имам моя градинка ми е голяма мечта и се надявам да я сбъдна скоро.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Определено само по една. Особено ако чета исторически роман. Аз толкова силно преживявам случващото се, че седмица, след като съм я приключила, още мисля по сюжета и случките. Буквално живея в нея.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Всяко време ми е любимо за четене, а мястото е вкъщи. Обичам да съм насаме с книгата, в интимна обстановка.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете. Ако поредицата е интересна, задължително ще искам да прочета следващата книга.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Трудно ми е да отговоря. В главата ми нахлуват няколко заглавия, от които е и последната книга, която чета.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организирам ги по видове – българска литература, западноевропейска, руска, историческа и т. н. Както и да ги организирам обаче, все бъркотия цари на моите рафтове. Важното е да е моята бъркотия. В нея мога да се ориентирам без проблем.
