Днес ви срещам с една млада любителка на книгите, която прави четенето част от своята професия. Ния Харалампиева е на 26 години, завършила е „Български език и литература“ в Нов български университет и от няколко години работи като коректор и редактор в издателство „Сиела“, а от време на време пише литературнокритически текстове в „Литературен вестник“. Казва, че животът ѝ в момента е книги, книги и пак книги – „в свободното от работа време чета за университета, но в свободното от четене за университета време – чета за удоволствие, а пък в свободното от четене за удоволствие време – гледам да ходя на (мини)походи или дълги разходки с двете зверчета (кучета), като всекидневната борба едната да не срине апартамента до основи е безмилостна“.
Трудно ѝ е да отличи една книга, по която е работила, но все пак успях да измъкна от нея една по-специална – „Облакът Кукуландия“ от Антъни Доер. Ния я нарича съдбоносна, тъй като е „пробната“ ѝ първа задача като коректор и редактор. Това е и началото на богато приключение, което вярвам ще я срещне с още безброй ценни ръкописи, идеи, автори и истории.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Вярвам, че всяка книга има силата да ни повлияе – без значение дали ярко блести някъде по пиедестала с топ 3, или тихомълком е била архивирана като една от многото в списъка. Докато всяка класация е характерна със своята преходност и любимите ни книги се менят със сезоните, така и все пак някои се стаяват в подсъзнанието ни и излизат на преден план, когато се замислим за животопроменящи произведения. В този ред на мисли, мисля, че книгата, която винаги ще се откроява като неусетно „променила живота ми“, е „Приказки от цял свят“ на Николай Райнов, с илюстрациите на Любен Зидаров. Корицата на моя екземпляр още докато бях малка, беше десетки пъти лепена, подвързвана, укрепвана до неузнаваемост, за да устои на всекидневното прелистване. Не помня дори дали беше с меки, или твърди корици, защото за мен винаги са били твърди, чисто бели, с ръкописно изписани заглавие и автор. Обаче все още ярко виждам образа на Кошчей от илюстрациите, който дълго време летеше из детските ми кошмари. Та може би сега, от дистанцията на времето, разбирам, че тази книга е била една от първите, които са оказали някакво влияние върху читателския ми вкус и в крайна сметка са посели семето на любовта към четенето и книгите като цяло.
Рядко обаче конкретни единични книги ме водят към дългосрочна промяна, било то в ежедневието ми, или в средата около мен. По-скоро бих казала, че съм маниакален читател – когато някоя книга „ми проговори“, най-често ознаменува среща с (предстоящ) любим автор, което на свой ред води до издирването и прочитането на абсолютно всичко негово. Преди години такива срещи имах например с Ремарк и Бредбъри, а в последно време се „намерихме“ с Дубравка Угрешич и Катерина Стойкова.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Дълго време имах една досадна практика, която се беше превърнала почти в ритуал: отбелязване на цитат (с молив!) из книгата; след приключване на книгата – преписване на всеки цитат в специален за целта тефтер; накрая – прилежно изтриване с гумичка на всички следи от кощунство по страниците на книгата. В резултат имах наглед почти непипнати книги и четири-пет тефтера с цитати. Но в последно време, честно казано, просто нямам нервите за всичко това. След като започнах всекидневно да работя с книги и текстове, претръпнах към идеята, че книжните тела трябва да останат все едно нечетени, дори напротив. Следите от употреба сякаш добавят към характера на книгата. Страшно интересно е да четеш за пръв път книга, в която откриваш подчертани от другиго пасажи или пък на която гръбчето е счупено около някой от най-интересните моменти в сюжета. Някак всичко това добавя поредна алтернативна индивидуална контекстуалност към привидно една и съща книга…
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Последно отбелязах едно стихотворение от „Преводачът на света“ от Теа Монева.
преброяване
животът
се измерва в бастунчета,
първо захарни,
после дървени
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Това е като останалите полюсни разделения – съвременна или класическа; българска или преводна литература. Бих казала, че съм всеяден читател.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Всекидневно. Стремя се да не минава ден, в който да не присъства поезията. „Галерията на сърцето“ – събрани стихотворения от Марин Бодаков, е поезията, към която винаги се връщам. А някои от любимите ми поетеси са Мирела Иванова, Оля Стоянова, Виргиния Захариева, Виктория Лекова, Димана Йорданова и още, и още.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Обожавам филми и сериали по книги, мога да правя паралели и интерпретации до безкрай. На първо място бих отбелязала „Часовете“. Въпреки че книгата предлага много повече интертекстуалност, смятам, че филмът не отстъпва по достойнства и показва достатъчно от ключовите моменти и гениалния замисъл. После – романа „Винаги в същия ден“ от Дейвид Никълс, чиято екранизация спечели популярност миналата година с едноименния минисериал. Аз обаче съм привърженик на пълнометражния филм от 2011 г. Даже в този случай повече ми хареса филмът в сравнение с книгата, просто тандемът Ан Хатауей – Джим Стърджис е страхотен. И още – „Изкупление“ от Иън Макюън и „Никога не ме оставяй“ от Казуо Ишигуро. Въпреки че двете книги наглед нямат нищо общо, според мен тематично са много близки и именно затова ги поставям рамо до рамо. И естествено, последно, но не на последно място – десетките адаптации и екранизации на класически произведения, като фаворит сред тях ми е екранизацията на „Брулени хълмове“ от 1992 г. (въпреки че версията от 2011 г. също е доста любопитна) с Жулиет Бинош и Ралф Файнс (които впрочем играят и в адаптацията на „Английският пациент“). Все любими и още по-любими филми.
С кой писател би се запознал на живо?
С Блага Димитрова, със сигурност. Защото тя е писала за всичко, за което си струва да се пише, а и толкова много ми се иска да си поговорим за онзи прословут фикус.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Зависи. Иска ми се да кажа твърдо „хартиени“, но съвременните технологии предлагат невъобразими възможности, особено щом става дума за книжно наследство – достъпът до архивни материали, ръкописи и колекции никога не е бил толкова лесен. Стига човек да се разрови достатъчно, може да се намерят скъпоценни издания, които никога не бихме могли да притежаваме, но пък имаме привилегията да прочетем именно благодарение на новите технологии. Ако оставим това настрана, винаги гледам книгите, които чета за удоволствие, да са хартиени. А аудиокниги изключително рядко слушам – все още не мога да свикна към звуковото възприемане сякаш.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
По-скоро мога да спра, когато реша. Стига да е поне на някой смислово завършен абзац.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Наскоро ми се случи нещо подобно. Въпреки че не беше точно главният герой, към средата на „Жеравите отлитат на юг“ от Лиса Ридсен вече исках да навляза в словесна схватка със сина на главния герой. В крайна сметка обаче най-дразнещите герои, струва ми се, претърпяват най-голямо развитие. А книгата се оказа брилянтна – от първата до последната страница, и веднага я наредих сред най-топлите, но и режещи душата като със скалпел съвременни заглавия!
Какво четеш и/или слушаш в момента?
Последно започнах първата книга от трилогията Killing Eve от Люк Дженингс.
Коя е последната книга, която си купи?
„Речник на войната“ от Остап Сливински.
С коя книга би казала „обичам те“?
Много зависи какъв читател е човекът, на когото бих го казала. Основно бих се съобразила с вкуса му. Има обаче някои признания, които говорят на универсалния език на любовта. Такива за мен са например „Канела“ от Елин Рахнев, „Гравьор на сънища“ от Александър Секулов.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Хаотичен читател съм, имам поне по десет започнати книги. Понякога дори си разпределям книгите според стая или активност – една за сутрешното кафе, друга за следобедната почивка, трета за разходката в парка, четвърта на нощното шкафче и т.н., и т.н. Толкова много интересни книги има, че ми е невъзможно да се сдържа да не започна някоя, която ми е хванала интереса, и веднага я разпределям по ред на номерата.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Опитвам се първо да ги събирам по автори, а след това ги комплектовам тематично, понякога и времево, в най-добрия случай – и по големина. В действителност обаче тази ми система е пожелателна и в крайна сметка библиотеката ми е един подреден хаос из всяка свободна повърхност.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
„Цветя за Алджърнън“ от Даниел Кийс.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
