Пламена Велкова по образование е философ, а по призвание естет и свръхактивен човек, който се плаши от застоя и всеки ден си отправя различни предизвикателства. Вълнува се от континетална философия, аналитична, понякога и политическа, биоетика и романтизъм. Най-хубавото нещо за нея са времето за четене, дъждът, библиотеките, виното и музиката. И тъй като може да изненада всеки с познанията си едновременно по философия, творчеството на Стивън Кинг и Достоевски, днес я поканихме на книжен разговор, в който ще разберем какво прави една книга шедьовър и защо джинджифиловият чай с портокал е задължителен.
Какво са книгите за теб?
Любовници. Това беше автоматично думата, която изплува в съзнанието ми, но съм длъжна да уточня какво точно влагам в нея отвъд пошлия възприет смисъл в интимния аспект на изневярата.
Според мен, любовниците са любими хора, които ни спасяват от бичовете на времето, самотата, битовизма, те са последното пристанище, в което търсим глътка любов и разбиране. Бих се радвала, ако в живота си открия мъж, който е мой официален партньор и едновременно с това е мой любовник във всеки смисъл на думата, защото това би означавало, че той е моето ежедневие, което не се превръща в скучен навик.
По същия начин книгите са моята изневяра към реалността, когато чета аз се отделям от настоящото си съществуване, за да потъна в света на четивото в моите ръце и това е най-важното. Книгите са моето бягство от реалността и оръжието ми да се справям все по-адекватно с нея, когато се завърна в актуалността си.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Трябва да уточня, че страстта към книгите ми започна в основното училище, когато започнах да чета всичко на Стивън Кинг. Все още пазя и имам пълен набор от книгите му. Негова е и единствената книга, която така и не върнах (един вид откраднах) от едно читалище – „Маймуната“, но откъдето дошло, пак там отишло. Взеха ми я и така и не я върнаха. Ти, който четеш това – ако е в теб, ми я върни по някакъв начин, мерси.
Неговите разкази ми повлияха дотолкова, че изпитвах за възрастта си границите на собствените си страхове. Мисля, че той беше първият тласък и го споменавам, защото е много високопарно да започна неискрено от средата. Опитвам се да не забравям първите стъпала на изкачването към опознаването и връзката ми с книгите.
„Престъпление и наказание“ прочетох за първи път на 17 години, а след това на 23 и имам едно ултимативно знание: Достоевски и Кафка са автори към които ще се връщам цял живот.
Те повлияха за отношението ми към чувството за вина, както и бяха патерица за размишление върху моралните ми норми, те са моят първоначален етичен спътник в живота. Две книги от Ъруин Шоу „Просяк, крадец“ и „Богат, беден“ са основата на самоуважението и принципите, според които придавам достойнство на човек, както и отношението ми към парите.
След това беше периодът на въпросите свързани с любовта, страстта и сложните междучовешки взаимоотношения, когато се появи „Ана Каренина“, а зрялото ми структуриране беше плод почти изцяло на философска литература, която беше моя закуска, обяд и вечеря в период от четири години адски активно, а сега умерено заради задължения.
„Тъй рече Заратустра“ на Ницше е мое убежище, но за да се разберат притчите в тази малка книжка, е нужно познание на цялостното творчество и биографичен живот на автора. Прекалено е лично изживяването ми с това произведение и откритията, които ми помогна да направя за себе си.
След това се сблъсквах с много автори и понеже се разливам, мога да спомена във философски аспект – Морис Бланшо, Мишел Фуко, Хорхе Борхес, които съм чела в почти нереално състояние и съм откривала шедьоври за моя собствен вкус, които са повлиявали на цялостния ми изследователски начин на действие и изобщо на начина ми на живот.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. За мен готвенето и храната са място за кухнята. Обожавам да готвя почти толкова, колкото обожавам да чета и не обичам да смесвам страстите си, защото може да се получи ескплозия или липса на качествена концентрация за едното или другото. За мен качественото занимание с книга или ястие може да се сравни с интимен акт на духовно ниво. 
Една от мечтите ми обаче е да правя сбирки подобни на тези, които правят виенските романтици – Фридрих и Август-Вилхелм Шлегел, Вакенродер, Новалис и там може с интелигентни хора да бъде намесена храна и между гастрономическата наслада във въздуха да витаят идеи, излезли от гениалните дебри на съзнанието на събеседниците. Представям си само грозде обаче и може би шоколадов тахан, защото ям това сега.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вино, кафе, чай ванилия или чай джинджифил с портокал. Пила съм и бърбън. Мисля, че много обичам да пия докато чета, защото въображението ми по-лесно втечнява трудно смилаеми идеи, ако случайно се сблъска с такива.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Драскам постоянно. Подчертавам думи, фрази, изчерения, които ми правят впечатление, пиша в тетрадка отделно, ако пораждат различни усещания в мен. Нямам една ненадраскана книга. За някои това е ужасно, но за мен това е един вид знак, че съм я прочела задълбочено и качествено, че съм взела всичко, което мога, приключила съм своя лов и съм оставила почерка си.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги я помня до къде съм стигнала, но много обичам да чета книга с пусната коса и често съм оставяла ластичката си между страницата до която съм стигнала, друг трик е химикал.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете, разбира се. Не може да пиеш само червено вино, трябва и розе, трябва и бяло. Отвъд шегите за мен четенето на книги е като ново запознанство с нов човек, а аз обичам да срещам нови и различни хора, които могат да ми покажат нови светове. На мнение съм, че добрият читател е този, който може да открие ценното, да извлече полезното за себе си и да премери същественото дори в най-комерсиализираното четиво. Детайлите са това, което отличава повърхностната личност от класика. Подминеш ли детайла, изпаднеш ли в генерализиране и снобско отношение, се превръщаш в едно клише и самият ти изпадаш в руслото на комерсиалното мнение, защото интелектът е за това, за да се използва ловко и целта му е да виждаш по-дълбоко не само в плиткото, а и в дълбоките води.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Предпочитам хартиени, въпреки че ми се налага да използвам и електронни.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по абсолютно всяко време, въпреки че може би просто ми се иска да смятам така понеже обичам да контролирам ситуацията, а животът все ми показва, че няма как да е така. Трябва да призная, че е малко страшно, когато чета книга понеже нямам нужда от храна, сън, понякога имам чувството, че нямам нужда и от въздух докато чета, както казах по-рано просто отивам в друга реалност, където съм част от случващото се в книгата, която държа. Загубвам представа за времето. Предполагам, че това е като моментите, когато ни е толкова хубаво, че вечността застива за момент.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Естествено, че не. Аз обожавам да ме дразнят разни неща, защото това ми помага да се познавам по-добре, да калявам нервите си, да си задавам въпроси защо и какво точно ме дразни и дали трябва, или не трябва да бъде така, което отново може да доведе до безкрайно много промени и нови взети решения.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Главните герои в живота ми, които ме дразнят, са едни от любимите ми хора, та изключение не правят и книгите, които ме държат почти цялостно в напрежение.
Всичко си има граници, разбира се, защото ако на „среща“ с дадена книга не ми е приятно просто си казвам, че тази среща трябва да приключи и бих видяла отново тази книга, когато съм готова за нея или тя за мен като читател.
Какво четеш в момента?
Tim Unwin -Wine and the Vine – An Historical Geography of Viticulture and the Wine Trade-Routledge (1996), което е в електронен вариант. Иначе подмятам „Философия на храненето“ на Райчо Пожарлиев от месеци и напредвам бавно, но славно.
Вечер за разтоварване в леглото преди заспиване чета нещо по-леко и художествена литература като цяло. Скоро вечерните ми приключения доведоха до това да приключих един сборник на Х.Ф.Лъвкрафт – „Отвъд стената на съня“, след това автоматично започнах „Мост през вечността“ на Ричард Бах, която не е лека, но обичам явно и да ми е тежко, а сега чета нещо тематично за вечер в леглото – Nancy Friday – My secret garden (Women’s Sexual Fantasies) и е много интересна.
Коя е последната книга, която си купи?
Мисля, че беше „Жена“ на Такео Аришима и още не съм я започнала.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мисля, че вече отговорих на този въпрос.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Спалнята ми и библиотеката, където вече нямам време да ходя, работното ми място, както и една пейка на последния етаж в университета, който завърших, обичам да чета на открити пространства освен това. Абсолютно убедена съм, че движението помага на възприятията, затова за мен няма по-пълноценна възможност за възприемане от момента след разходка на чист, по възможност планински въздух, но когато нямам време за отдих извън градска среда, лятото Южния парк беше талисман за книжните ми фетиши.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания в повечето случаи.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Може би имената, които вече изброих, но е изключително важно през какъв период се срещам с приятелите си, защото, както казах промяната е двигателят ми, но балансът също. Не ми харесва, когато някой сменя идеите по-често от бельото си, но съм на мнение, че хората могат всеки ден да имат различно име, защото всеки ден се будим нови и различни от тези, които сме били вчера. Ох, това мисля, че беше от Чоран.
Във всеки случай каквото и да препоръчвам на приятелите си, те е възможно да ми останат такива само ако запазят идентичноста си, въпреки всички нови книги и открития в тях, защото най-непоносимото нещо свързано с книгите и човека за мен е, когато някой човек започне да говори само през цитати и непрестанни фрази „както еди-кой си е казал“, могат да ме дразнят по начин, който ще ме накара да напусна помещението.
Всичко е в баланса, защото той помага за по-голяма промяна. Екстремните предпочитания водят до екстремния разочарования и „залезът на кумирите“, затова и препоръчвам различни неща през различни сезони и периоди от живота си.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Поглеждайки надясно към библиотеката си, е повече от явно, че го правя по име на автора и долу-горе гледам да е жанрово издържано.
