Станислава е човек на думите – филолог, редактор, книжен плъх. Последните няколко години се вихри из медийното пространство, прави интервюта с вдъхновяващи личности, има собствен сайт и обича да разбира света с химикал и тефтер в ръка. Една от мечтите й е да издаде книга, която да омагьоса читателите така, както „Хари Потър“ завладя света на малки и големи.
Днес ще надникнем в книжното ежедневие на Станислава, за да разберем от кои сюжети й се завива свят.
Какво са книгите за теб?
Необходимост. Други светове, в които имам нужда да избягам. Прозорец към тях. До голяма степен и учител, и тих съдник. Пример – понякога добър, понякога лош. И почти във всички случаи вдъхновение.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Не ме е срам да си призная, че поредицата, която мога да препрочитам отново и отново, е тази за Хари Потър. Ако не ме лъже паметта, когато я започнах, бях на възрастта на главните герои – 11 години. И година след година, с огромно нетърпение, чаках Джоан Роулинг да напише всяка следваща книга, а след това да бъде и преведена на български език. Когато пък най-сетне се сдобиех с нея, не ходех на училище, за да мога да я прочета на спокойствие. Трябваха ми не повече от 2-3 дни. Защо обаче тези книги ми повлияха толкова много? Трудно ми е да дам еднозначен отговор. Поредицата е история в 7 книги за любовта. За смелостта, но и за човешките слабости. За приятелството. За многопластовите персонажи, които не са нито само добри, нито само лоши. А сюжетът е вълшебен. И магията съвсем не е основната причина за това.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Понякога чета, докато вечерям – слагам книгата на масата и тя заменя телевизора. Нямам любима „храна за четене”, просто защото се случва двете неща прекалено често да вървят ръка за ръка и е невъзможно непрекъснато да похапвам едно и също нещо.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Бяло вино, но него го обичам не само, докато чета. През деня го заменям с кафе или какао. Обожавам уюта, който ми носи съчетанието от тези напитки, хубавата книга и домашния разкош.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не, в никакъв случай не обичам да драскам по книгите. В училище си имах тетрадки с цитати, сега си имам снимки в телефона.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Книгоразделител. Както не обичам да драскам по произведенията, така и не обичам да ги деформирам. Напоследък обаче разделителите са ми кът и една от книгите, които чета, се е сдобила с карта за фитнес. Не се гордея особено точно с това ѝ приложение, де.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена. Обичам да надничам в чужди животи и съдби, да преживявам с тях трудности и радости, да взимам примери или просто да изживея нещо, което в реалния живот би било невъзможно.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Но предпочитам хартията, разбира се. Усещането да докоснеш книгата, да я разгърнеш, да прокараш пръсти по 
страниците ѝ, е незаменимо. Пък и ми харесва да виждам колекцията си в библиотеката, а не върху екрана.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Мога да спра по всяко време. В повечето случаи предпочитам да стигна до края на главата, но често тя свършва по страшно интересен начин и се налага веднага да започна следващата, за да разбера какво ще се случи. А така можем да си играем с книгата до безкрай.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
„Дразни” е много силно казано, защото съм склонна да приемам различни гледни точки, дори и да не се съгласявам с тях. Но да, приключвала съм книги преди средата, тъй като текстът не ме е грабвал. С най-голямо съжаление ще посоча две от тях, които създават истински парадокс в литературния ми свят. Става въпрос за „Вакантен пост” и „Зовът на кукувицата”, чийто автор е Джоан Роулинг. От една страна, обожавам Хари Потър. От друга, не мога да стигна дори и до половината на две от творбите ѝ за възрастни.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Разбира се. В „Непосилната лекота на битието” от Милан Кундера и „Отива една жена при лекаря” от Рей Клуун мъжете изневеряват на съпругите си през цялото време, а това за мен е една от най-големите обиди, която може да бъде нанесена във връзката между двама души. И въпреки че ми беше трудно да преглътна точно тази част от сюжетите, която всъщност е водеща, книгите се наредиха сред творбите, които не мога да забравя.
Какво четеш в момента?
Няколко неща. „Една година в Париж” от Ан Ма, която представлява лек роман с кулинарен привкус – много любими през последните няколко години сюжети, в които, на фона на ароматни вкусотии, се разказват интересни истории и „Игра на тронове” от Джордж Р. Р. Мартин, която ми върви трудно, защото направих грешката първо да изгледам сериала и зная какво ще стане във всеки един следващ момент.
Коя е последната книга, която си купи?
Ще споделя последната книга, която ми подариха: „Хари Потър и Философският камък”, но на английски език. Вече 14-15 години съм обсебена от идеята за романите, време е да се запозная и с оригиналното им звучене.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога да чета по няколко неща наведнъж, дори предпочитам. Всяка книга си има свой живот, който не пречи да бъде разглеждан успоредно с други. Мисля, че както можем да гледаме няколко сериала наведнъж, така можем и да четем няколко творби едновременно.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не, нито място, нито време. Когато и където имам възможност. Но пък не обичам да чета по време на дълги пътувания, за разлика от повечето хора. Не ми е удобно книгата да подскача нагоре-надолу от движението и се налага да измислям друг начин, по който да запълвам часовете на път.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Интересен въпрос. Поредици, определено. Обичам да следя развитието на характерите, личностното им израстване, промените. Не ми е достатъчно всичко да бъде изчерпано в една книга. Вярно, понякога продълженията развалят първоначалната идея, но не е задължително това да бъде правило.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Вече не е изненада, че ще посоча поредицата за Хари Потър. Извън нея, много любими са ми френските романи на XIX век – „Мадам Бовари”, „Бел Ами”, „Червено и черно”, „Човешка комедия”. Обожавам и Чарлз Дикенс, който също твори в този период. Романът „Големите надежди” например ми е един от фаворитите, макар че Дикенс е автор, с когото читателите не биха сбъркали, каквото и да изберат.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По любимост. Най-отпред са заглавията, които са ми лични фаворити, а после следват всички останали. Но също така предпочитам творбите от един и същ автор да бъдат заедно, по-прилежно и подредено ми е по този начин.
