Тази седмица, извънредно, седмичната ни рубрика „Как четеш“ излиза за втори път. Поводът е премиерата на новата книга с разкази на един млад автор: Стефан Стефанов, писател, журналист, „все още млад човек“ (както казва сам за себе си), разказвач, участник, събеседник. Заедно с издателство „Колибри“ представят „Край до край“ – сатиричен и отчасти стряскащо реалистичен разрез на родната и международната действителност, в която съществуваме, борим се и продължаваме напред и назад, всички заедно. Подход, който почитателите на Стефан познават от дебютния му роман „Горе§долу“ (УИ „Св. Климент Охридски“, 2013). Той пише четивно, динамично, неотстъпващо – с остър социален и политически усет за абсурдите на нашето общество, които довежда до край. Начинът му да наблюдава и осмива е наследен от Суифт, минава през Гогол и Хашек и завършва в намерения свой стил.
Стефан Стефанов е роден на 18.08.1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС, София, специалност „Журналистика и масмедии“. През последните години публикува статии, интервюта и репортажи в редица онлайн издания. В деня на премиерата му поканихме Стефан да разкрие читателските си навици.
Какво са книгите за теб?
Прозорец към един паралелен свят, част от който създавам в моите книги. С всяка книга поставяш парченце от пъзела на реалността и той никога не е завършен, така че продължаваш да четеш. Накрая ти си част от пъзела.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Първата такава книга вероятно е била „По пътя“. Не е имало друга, коята да почна да чета, веднага след като съм я свършил. Представата ми за литература беше променена от Керуак за добро, после ме подхванаха колегите му по чашка и перо.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не мисля,че храната е креативна за писане. Не знам за нито един писател – чревогуодник, но пък знам за такива с различни пороци.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Не и вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам само несъзнателно в ума си. Най-ценното винаги остава.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Стефан Стефанов и „Край до край“.
Фотограф: Давид Вълков
С листче хартийка, която съм намерил възможно най-близо. Ако не успея – пак ще стигна по някое време до въпросния пасаж, няма къде да избяга.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Напоследък чета много документална художествена литература, но предпочитам да пиша художествена. Това е странен парадокс, но не единственият.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Едното е класиката, другото е бъдещето. Предпочитам да се движа и в двете платна.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Зависи от главата. Понякога предпочитам да оставя книгата след второто изречение. Ако ми хареса текстът, няма да го оставям да изстине обаче.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Случва се по-често, отколкото си мислиш. Изкуството не е за да се дразниш, така че , ако някой автор ви дразни – запалете му книгата.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Ако ме дразнят, защото не са развити като персонажи, нямат никакъв шанс, защото потапят цялата книга. Иначе нямам нищо против кофти персонажите – те са солта на литературата.
Какво четеш в момента?
В момента точно – нищо, защото съм концентриран изцяло върху премиерата на книгата на 3 декември. Иначе напоследък чета много биографии – интересно ми е да видя актьорите в историята зад завесите на тяхното шоу.
Коя е последната книга, която си купи?
Бяха няколко, сред тях „Наричаха ги Бийтълс“, биографията на ливърпулската четворка.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една, защото иначе историите се преплитат.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете си имат чар- в поредицата можеш да разкажеш множество истории, а с една книга – само една, но невероятна. Все пак, предпочитам самостоятелните книги, защото повечето поредици губят цвят към края.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не, оставям ги да четат, само така ще намерят, каквото търсят.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
За съжаление, не съм толкова подреден. Те просто са си там и чакат да бъдат открити отново и отново. Оставил съм го на жребия коя кога ще ме повика при себе си по различен начин и в различно време.
Премиерата е тази вечер, 3 декември, от 19:00 ч. в литературен клуб Перото
Вижте трейлъра на книгата!
