Таня Пакьова – родена някъде преди около 50 години на сакралната дата 09.11, (сакрална защото е близо до датата на великата промяна 10 ноември). Живяла в чужбина, натрупала опит с езици и самотни часове, в които книгите са пристан и оазис за носталгичната й душа. … вечен читател. Работила е какво ли не – от мениджър на хотел до служител в консулска служба в невероятната страна Република Южна Африка. Несбъднатата й мечта е да има малка книжарничка, в която да помага на хората да четат стойностна литература. Семейна, с две деца и много приятели. Четящи! Запознахме се с Таня първо в социалните мрежи и после от Панаирите на книгата – тя е склонен към експерименти читател с мнение, с когото можеш да си говориш до безкрай за книги… естествено, че решихме да я попитаме как чете!
Какво са книгите за теб?
Осмислени мигове вечер. Запълване на безсънни нощи. Любов от пръв поглед –първата книга, която прочетох беше „Пипи дългото чорапче” и от тогава няма спиране. Тонове книги. Както казват моите приятели „Буква и на Земята да видиш, ще се наведеш да я прочетеш!”
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла ? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си ?
Всички книги ми влияят. Правят ме по-добра, по-разбираща, даже и по-влюбена. В живота, децата и природата. Книгата, която ми повлия съвсем скоро беше „Отива една жена при лекаря” на Рей Клуун. Разтърси ме, накара ме да плача и да отида на лекар.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не похапвам, защото не ми е удобно, чета навсякъде, а не навсякъде ми е удобно да гризкам. Но когато съм в кафе и чакам някоя приятелка, боцвам тортичка… удоволствие за сетивата, като хубава книга.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Кафе, много обичам ароматно кафе, кафе марка „Давидов” бял етикет, нещо като цигарите, които вече отказах. Сутрин преди работа имам своя час с кафето и книгата, и тишината. След това денят може да започне.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам, записвам редове, които са ме докоснали, но не драскам по книгата. Не ме ужасява тази идея, но не ме и привлича. Обичам да чета в чужди книги, обаче кой какво е харесал. Един вид воайорство.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Винаги имам огромен набор от книгоразделители, даже някои са тематични, други са подарък …имам даже и африкански такива, с мъниста и украси от племето Зулуси.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Чета основно художествена литература,но не махам и нехудожествената си от пътя, ако ме срещне нещо препоръчано.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартия, предпочитам хартия, въпреки че Киндъла ми е пълен с книги. Но него чета основно когато пътувам. Миризмата на нова книга, на мастило, на недокоснати страници ме изпълва с удоволствие, което не може да се сравни с нищо друго друго.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Главата, задължително главата, както често пита и моето семейство: „Прочете ли си главата, за да тръгваме или имаш още много страници…?“
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Любопитството ми по отношение на написаното е толкова голямо, че не мога да захвърля книгата лесно. Авторът не е виновен, че не може да пише, виновна съм аз, че съм го избрала… Дочитам всичко, което съм започнала, но това, което не е моята книга, след това подарявам.
малка част от библиотеката на Таня
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Да, това че ме дразнят означава, че са обрисувани качествено.
Какво четеш в момента?
Чета „Бели зъби” на Зейди Смит и се възхищавам не само на авторката, но и на преводачката.
Коя е последната книга, която си купи?
Последните две книги, които купих са „Бряг” на Станислава Ивкова и „Бели зъби” на Смит. И двете благодарение на Милена Ташева и не съжалявам. Както винаги, когато тя ме съветва!!!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Мога и ги нареждам до леглото си на купчинка, но винаги има една приоритетна, която ме държи основно в плен.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Чета навсякъде, дори и в колата по време на пътя към морето, но предпочитам едно кресло, сутрин, преди работа и леглото вечер, легнала на една страна, подпряла глава… докато ръката ми изтръпне.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Нямам предпочитания, а и не съм се замисляла.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Да. От няколко години това е великолепният Сафон, преди това Маркес, не подминавам и Уелбек, а за „Майсторът и Маргарита” на Булгаков даже не е нужно да споменавам.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По цвят и размер… хахахаха… Не, имат жанрове и заглавия. Вепреки че обичам да давам книгите и редът винаги е нарушен.
