fb
Ревюта

„Бели зъби“ – с усмивка за различията

4 мин.
beli-zubi

beli-zubiИмам някакъв поизветрял вече опит със Зейди Смит от чудесните години на читател в библиотеката на Британския съвет (колко жалко, че я закриха!). Чела съм „Бели зъби“ в оригинал и липсата на отчетлив спомен за книгата бе наполовина спирачка, наполовина стимул да подхвана първото й издание на български език. Всъщност, ако трябва да съм искрена, на везните надделя най-вече неудържимото любопитство към превода и в това отношение се чувствам богато възнаградена.

Невена Дишлиева – Кръстева претворява живия, обагрен с различни национални и социални слоеве език на Зейди Смит по един виртуозен начин, с лекотата на човек, който сякаш е живял в мислите на автора. Истинско удоволствие ми достави да проследя разгръщането на богатството на българския език, „отупването“ от праха на забравата на рядко употребявани, но ярки и интересно звучащи думи, умелото превключване между различни видове говор, брилянтно предадената динамика на диалога. Към това добавям абсолютното доверие, което възниква между читателя и преводача още с първите страници – че точно това е вкусът и ароматът на прозата на Зейди Смит.

„Бели зъби“ (изд. „Жанет 45“) е амбициозна книга. Религия, културна идентичност, сблъсък между поколенията, расизъм – всички тези щекотливи теми на нашето съвремие са омесени в личните истории на героите и представени със завидна лекота и чувство за хумор. Дребните на пръв поглед случки, мисли, подхвърлените думи от ежедневието на двете семейства рисуват подробна картина на живота на имигрантите, вечно търсещи равновесието между запазването на традициите и „претопяването“ в чуждата култура. Корените на самата писателка (баща англичанин, майка от остров Ямайка) й дават сякаш чувство на легитимност да се рови в „зъбните канали“ на героите си, да повдига завесата над тайните им сделки със самите себе си или своите богове, да оголва слабостите им. Тя не се притеснява да се дистанцира като наблюдател на това кълбо от съдби, в което със сигурност някъде е втъкано и нейното парченце.

zadie-smith

Снимка Jonathan Player, NY Times

Безспорно книгата е много мощна заявка на начинаещата тогава писателка (книгата излиза за първи път през 2000 г.) Зейди Смит пише интелигентно, със завиден усет за жив и гъвкав диалог и чудесно чувство за хумор. Зад изписаните страници лесно можем да видим сериозния багаж на доброто образование – ерудираност, прецизно овладяна техника на писане. Тя бяга от политическата коректност, от недомлъвките и благоразумното спазване на табутата. Допада ми младежката нахална самоувереност, с която дръзко заявява, че може да се говори по тези теми именно така – неуважително, (само)иронизиращо, без заобикалки.

Зейди Смит разчита на интелигентния, мислещ читател, който е достатъчно активен, за да регистрира фините нюанси на сложните взаимоотношения между героите, да разчете пластовете на повествованието и да оцени отказа й от емоционално заиграване. И все пак нещо сякаш не ми достигна. Може би ми дойде в повече хладната рационалност, с която авторката разполага героите си в прецизно замислена постановка и контролирано ги „тества“ в различни ситуации. По примамливата пързалка на иронията и карикатурата малко повече симпатия към героите щеше да добави една по-осезаема нотка на човечност.

„Бели зъби“ има потенциал да бъде препрочитана заради страхотните култови попадения, езиковото богатство и интелигентния хумор. Лекотата, с която се чете, не изключва по-сериозния размисъл върху някои пасажи. Това е книга, в която триумфира животът в цялата му многоцветност и ни напомня, че без различията и разнообразието светът би бил едно много по-скучно и сиво място.

Вижте още:

Зейди Смит: Социалните мрежи са заплаха за писането ми

Как пишат Джефри Юдженидис и Зейди Смит [видео]

Ревюто на Димитър Аврамов за „Бели зъби“ може да видите тук, а още впечатления за книгата можете да прочетете в „Книголандия“ , „Walls and Bridges“ и „На по книга, две“. Може да поръчате „Бели зъби“ от Ozone.bg с 10% отстъпка с код azcheta.

[ + ]