Днешната ни среща с Тихомир Димитров, основател и главен изпълнителен директор на Space Асademy – мястото, в което децата изучават Космоса, устройството на ракетите, как бихме достигнали до Марс, как да опазваме планетата Земя и още много. Той е дипломиран магистър от иновативната програма „Астрономия и популяризация на астрономията“ към Софийския университет и е сред най-известните популяризатори на наука в България. През 2012 г. успешно преминава програмата космически науки, организирана от НАСА. За себе си казва, че е обикновен човек с необикновени мечти.
И още: „Искам да се възползвам напълно от времето, в което живеем и един ден да пътувам до Луната или Марс. Ако това не се случи, ще съм доволен и да участвам в това велико пътешествие като построя някоя от машините, с които други хора ще полетят дотам. Като част от този стремеж искам да дам задълбочени космически знания и да вдъхновявам децата в България за идеята, че могат да постинат всичко на този свят.“
Какви са читателските навици на Тихомир може да прочетете по-долу.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Преди години книгите за себеосъвършенстване ми помогнаха много, препоръчвал съм ги на мои приятели, които са били в затруднено положение. Иначе, от всяка книга се опитвам да взема по някаква поука или есенция.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не, има опасност храната да оцапа книгите и затова гледам да не ям, докато чета.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
По принцип пия най-вече вода, та от време на време, докато чета книги, пийвам вода.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Преди мисълта да чертая и пиша по чисто нови книги ми се струваше ужасяваща, но преди няколко месеца това се промени. Като част от подготовката ми за един изпит трябваше да науча около 1500 нови думи на английски. След изпита гледам като чета (на английски), да си обозначавам къде съм срещнал от най-скорошните думи, които съм научил за изпита, и по този начин мога да си ги припомня пак. Това в началото ме дразнеше, но след това си помислих, че като подчертавам думите, книгата става по-полезна за мен самия. Отбелязвам си също така и важни пасажи.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Отбелязвам с книгоразделител. Обикновено имам предостатъчно такива под ръка.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Много обичам да чета на английски за малко известни (технически) детайли от отминали космически мисии и чудати машини. Една такава книга, която прочетох преди дни, е за лунния роувър, с който шестима американски астронавти в продължение на три космически мисии на Луната (преди 50 години) изминават десетки километри на лунната повърхност. За да се случи това, десетки инженери са прекарали безсънни нощи, за да се вместят в техническите изисквания на мисията. Лунният модул е тежал само 207 кг., а е трябвало да „носи“ двама астронавти, заедно с техните космически костюми, цялата апаратура, батерии, уреди, експерименти и прочие.
Обичам също така и художествена литература (пак на английски). Една от последните книги, които прочетох, се казва Buried in the Sky. Книгата разказва за мисия до К-2, най-трудният връх за изкачване на Земята. Мисията завършва с пълна трагедия, следствие на която 11 души загубват живота си на височина над 8000 метра.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Напоследък започнах да слушам подкастове. Мога да препоръчам подкастовете на НАСА. В тях обикновеният човек може да научи в най-големи подробности какво правят в НАСА, за да достигне човечеството отново до Луната и Марс през следващите 10-15 години. Иначе, единствената аудиокнига, която съм слушал е биографията на Илън Мъск. Историята е забавна; през 2015 г. с колеги пътувахме в автобус от Охайо до Вашингтон. На връщане автобусът се счупи в планината по магистралата. Трябваше да чакаме часове докато дойде нов автобус от Охайо да ни вземе. Прекарах времето, слушайки биографията на Илън. Беше магическо!
Иначе, гледам да чета художествена литература на таблета си, за да пестя хартия. Хартията се произвежда от дървесен материал и смятам, че трябва да се съобразяваме с дърветата. Виждаме какви големи пожари има по цял свят! Друго предимство на таблета е, че в него мога да нося няколко книги едновременно, без това да ми тежи, и мога да чета от всяка една от тях в зависимост от настроението ми. Освен това, в таблета мога да си отбелязвам и новите английски думи, които научих наскоро. Много съм доволен, че са толкова много, така че в момента, когато чета на английски, е много трудно да срещна непозната дума. По-техническа литература обичам да чета на хартия, защото тя е съпроводена и с чертежи, интересни снимки и диаграми, които ми е по-трудно да видя на таблета. Такива книги имам от поредицата Owners’ Workshop Manual за Lunar Rover, Voyager, Mars Rovers, Hubble Telescope и други.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Да, предпочитам да завърша главата докрай, дразни ме да я оставям така. Но ако трябва да направя нещо по-спешно в „реалния свят“, тогава оставям книгата на момента.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Обикновено се опитвам да давам шанс на книгите, но наистина има книги, които съм оставял. Не всичко е по вкуса на всекиго!
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Във всяка история има добри и лоши герои, обикновено се противопоставят и това прави книгата по-интересна. Много обичам, когато историята на книгата ме хваща от първата страница и е толкова интересна, че не мога да я оставя цял ден!
Какво четеш в момента?
Обикновено чета по няколко книги паралелно. В момента чета (на хартия) The History of Space Exploration. Тази книга си я купих на 4 януари 2018 г. сутринта, след като бях на телевизионно участие в БНТ. След това отидох в една книжарница, която на втория етаж има една специална секция, която всеки път, когато посетя, ме изненадва с книги, които не съм вярвал, че ще намеря там! Много хубаво чувство! Та, в книгата се разказва как човечеството прави съзнателни и несъзнателни стъпки в историята си, за да стигне до днес – време, в което астронавти живеят постоянно на космически кораб, който обикаля планетата ни – Международната космическа станция. За да стигнем дотук, сме минали през древен Вавилон и древните астрономи, китайските инженери през 12-и век, които изобретяват барута, началото на 20-и век, когато се поставя началото на съвременната астрофизика, 40-50-60-те години, когато е същинската космическа надпрева между големите космически сили – САЩ и Русия, та чак до днес.
Друга книга, която чета, е от поредицата Owners’ Workshop Manual – NASA Mars Rovers. Тя описва технически детайли в построяването на марсоходите, които изследват Червената планета. Марс има много враждебна среда и въпреки това имаме марсоход, който е издържал цели 15 години на повърхността му! След тези двете следва малко художествена литература с Кен Фолет и Fall of Giants.
Коя е последната книга, която си купи?
Последните две книги, които си купих, са за ракетомоделизъм и се казват Handbook of Model Rocketry на Хари Стайн (това е като библия по ракетомоделизъм) и Model Rocket: Design and Construction на Тимъти ван Милигън, който продължава страстта на баща си и се занимава с ракетомоделизъм в САЩ.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Както вече споменах, чета по няколко книги наведнъж, но не съм сигурен дали това е по-ефикасно :) Но пък ми носи удоволствие…
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Любимото ми място за четене е на дивана в хола вкъщи, а вечер преди лягане – в леглото в спалнята. Но иначе винаги нося книга под някакъв формат със себе си – дори и в телефона! Наскоро си купих едно приложение за телефон, Pocket, в което има Feed, който предлага страхотни статии за четене. Открих и една страхотна авторка, Софи Гилбърт, която пише за The Atlantic Monthly. Тя пише за филми, книги, сериали и най-различни културни събития. The Atlantic Monthly, както и The New York Times са страхотно стойностни четива, които използват език на високо ниво и си заслужават вниманието!
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Ако книгата/ите са интересни, няма значение за мен.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Обикновено винаги препоръчвам някаква космическа литература и то най-вече на деца, т.е. детски космически книжки, които се продават в книжарниците. Много ми е приятно, когато децата ми носят такива книги в час и ми казват, че родителите им са им ги купили по тяхно искане! Няма нищо по-хубаво от това да видя, че децата са вдъхновени и ми разказват за нещо космическо с големите си очи!
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Може да се каже, че ги организирам по жанр, тоест книги с различна насоченост стоят в различните части на библиотеката ми.
Снимка: личен архив