Цвета Капитанова е завършила Националната Спортна Академия като спортен педагог и треньор по лека атлетика. Занимава се с фитнес по-сериозно от 2000 г.
Попаднах на Цвета случайно във Фейсбук. Оттогава следя редовно всеки неин пост на страницата й, както и всяка нейна полезна публикация на сайта й www.fitpersona.com
За мен Цвета е чудесен пример как можеш да бъдеш мотивиран, да се храниш здравословно и да изглеждаш зашеметяващо добре. Намирам всяка нейна тренировка за лесно изпълнима, а прекрасните й рецепти вече са многократно пробвани.
След като прочетох в едно нейно интервю, че обича много да чете, нямаше как да се сдържа и да не я поканя да ни разкаже повече за читателските си навици. Ето какво ни сподели тя:
Коя е книгата, която най-силно Ви е повлияла? Или книгата, която най-силно Ви е замислила и Ви е накарала да промените нещо в живота си?
За мен всяка една книга оставя следа в съзнанието на читателя й. Дори да не доведе до някаква съществена промяна, най- малкото може да обогати езика и да провокира въображението.
В различните периоди от живота ми са ми повлияли различни книги, като може би две от тях най-силно. Първата е “Вино от глухарчета” на Рей Бредбъри – тя е от тези книги, които може да четеш на всяка възраст и тя да се отнася до теб. Тази книга ми помогна да осъзная, че животът е едно кратко, но вълнуващо приключение. След нея до голяма степен започнах да отсявам нещата, които наистина желая от обикновените прищевки.
Втората е ”Живот на ръба” и е автобиографична книга на Райнхолд Меснер. След като я прочетох, разбрах истинския смисъл на твърдението, че границите са единствено в нашето съзнание.
Похапвате ли докато четете? Ако го правите, коя е любимата Ви “храна за четене”?
Нямам навика да се храня, докато чета, защото обикновено книгата така ме увлича, че се откъсвам от действителността. Освен това, тъй като здравословното хранене е реално моя професия, съм свикнала да отделям време за приготвяне на качествена храна, както и за самото хранене. Така че – бързи хапвания, още повече докато чета или правя каквото и да е друго нещо, са ми доста далечни. :)
Какво обичате да пиете, докато четете?
Няма нищо по- хубаво от увлекателна книга и чаша топъл билков чай.
Отбелязвате ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскате по книгата Ви ужасява?
Случвало се е да отбелязвам и да подчертавам единствено в учебници и книги, които са ми нужни професионално, но не и в художествена литература. Ако нещо ми хареса, го снимам с телефона и изрязвам пасажа, който ме е впечатлил. Като малка имах тефтери, в които записвах всичко, което смятах за важно и дори лепях подходяща картинка към текста.
Как отбелязвате последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяте книгата отворена?
Ползвам книгоразделител, дори сега съм си набелязала да си подаря един страхотен метален книгоразделител с ангелче на върха. Никога не съм прегъвала листа, това ми се струва ужасно… По- скоро бих оставила книгата отворена. 
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена, научна, биографии, исторически, поезия… обичам всичко и се интересувам от много неща, може би се насочвам към определена книга от моментното си настроение и нужди. Сега чета предимно научни публикации и книги в моята сфера – здравословно хранене и тренировъчни методики. Старая се да следя всички новости в сферата, които доста често са стари открития и методики представени по друг начин, като например HIIT тренировките, добили популярност напоследък. Всъщност това е така наречения интервален метод, който се използва много, много отдавна в леката атлетика и в други спортове в кондиционната подготовка.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Винаги предпочитам хартиените издания, особено пък ако става въпрос за художествена литература. Обичам да усетя книгата в ръцете си, да докосна хартията, да помириша мастилото. Ако трябва да съм честна, понякога е възможно да се откажа от някоя книга, защото не е качествена хартията или не харесвам оформлението.
Хубавата книга трябва да е съвършена, за да искам да я притежавам и да ми носи винаги удоволствие, когато я разлистя.
Държите ли да прочетете главата до края, преди да оставите книгата, или можете да спрете по всяко време?
Обикновено държа да прочета не само главата, но и цялата книга на един дъх, когато ме грабне. Затова чета предимно вечер, когато мога да си осигуря по-спокойна обстановка, защото направо се ядосвам ако трябва да си прекъсна четенето. Смятам четенето за нещо интимно, време през което никой не трябва да нарушава личното ти пространство. Спомням си,че докато детето ми беше още малко, се налагаше да чета нощем и за да не му светя се криех под одеялото и си светех с фенерчето на телефона.
Можете ли да захвърлите книгата, ако авторът или самият текст Ви дразни?
Мисля, че при книгите е като при хората – или я харесваш от първата страница или нещата не се получават. Поне аз за себе си съм го установила във времето и за това вече не се и мъча да чета нещо, което не може да ме грабне. Случвало ми се е и с книги от световната класика, които просто не ми допадат. Защо трябва да се насилвам да чета нещо, само защото някой е казал че трябва да го прочета? Например “Името ми е червен” така и не я почуствах близка нито като стил на писане, нито като история и към средата на книгата си казах, че може би Орхан Памук не е за мен и не си заслужава да се мъча.
Ако в книгата, която четете главните герои Ви дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите Ви книги?
Ако книгата е добре написана, дори най-отвратителните персонажи не могат да те дразнят, а напротив – ще те карат да изпитваш емоции и да си в историята. Тоест, това което дразни може да е единствено не добре написаната книга.
Какво четете в момента?
В момента чета ”Фотографията – цялата история”, която в случая може да се каже, че е професионално четиво, тъй като аз сама правя снимките за сайта ми FitPersona и искам те да са максимално добри като качество и композиция. Също така дочитам “Опитът на един глупак”, третата част, но тази книга така или иначе ще бъде причислена към настолните и ще бъде отваряна доста и след като я прочета.
Коя е последната книга, която си купихте?
Последната книга, която си купих е “За любовта и други демони” на Габриел Гарсия Маркес, но още не съм я започнала, защото чакам момент, в който ще мога да се усамотя с нея. Няма как да четеш Маркес набързо и в движение, напротив, той е като хубавото вино – трябва да се отпива бавно, по малко, да го задържиш в устата си, за да усетиш богатството на вкуса му.
От тези хора, които четат само по една книга, ли сте, или можете да четете по няколко наведнъж?
Чета по няколко книги наведнъж, но от различни жанрове според настроението ми. Няма как да чета два романа наведнъж примерно, объркват ми се възприятията.
Имате ли си любимо място/време за четене?
Обикновено чета в леглото на спокойствие, но принципно винаги имам книга подръка, дори и в колата и се случва често да си чета в някое задръстване.
Какво предпочитате – поредици от книги или самостоятелни издания?
Повече са самостоятелните издания като се замисля, но не изключвам и поредиците. Например последната поредица, която четох, беше криминалната “Милениум” на Стиг Ларшон, която доста ме впечатли и ми достави истинско удоволствие. Може би ще прочета и четвъртата книга от поредицата, която въпреги смъртта на Ларшон продължава. Ще видим как се е справил Давид Лагеркранс с нелеката задача да продължи работата на Ларшон.
Има ли книга или автор, които препоръчвате отново и отново на всичките Ви приятели?
Често препоръчвам книги, от които хората могат да имат някаква практическа полза и книги, които помагат да се вгледаш в себе си като “Приказки за размисъл” на Хорхе Букай например. Що се отнася до художествената литература винаги препоръчвам всичко, което ме е развълнувало и впечатлило, независимо от автора. Изхождайки от това, което съм чела напоследък, се сещам веднага за “Възвишение” и я препоръчвам горещо на всички обичащи книгите хора. Някак си се чувствам горда, че имаме съвременен автор от световна величина като Милен Русков. Тази книга те държи от началото до края в историята, без да има нищо излишно и всяка дума и мисъл е на мястото си.
Как организирате книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Най-вече по автор, но не може да се каже, че в библиотеката ми цари някаква голяма организация. По-скоро съм почитател на творческия хаос. :)
