Как четеш: Ванеса Виденова

Ванеса Виденова е създател на Vansastrology, първият български канал за астрология в YouTube, радващ се на вниманието на повече от 4 500 последователи. Самата тя е зодия Риби, но ако сте гледали нейните клипове, знаете, че познанията й по въпроса са много (ама много) по-задълбочени от дежурния седмичен хороскоп в интернет/списанието/вестника. Неподправената й харизма сломява скептика у теб и превръща видеата й в истинско удоволствие.
Освен че е един от най-разпознаваемите български влогъри, Ванеса учи кинорежисура в НБУ, работи върху първата си книга с любопитното заглавие „Моята приятелка паническата атака“, прави бижута, списва блог и активно развива страстта си към астрологията с надеждата един ден да я превърне в своя професия.
Поканихме Ванеса да ни разкаже повече за читателските си навици и любимите си книги в рубриката ни „Как четеш“. Вижте какво ни сподели.

Какво са книгите за теб?
Някой беше казал, че книгите са балсамирани умове. Харесва ми подобна интерпретация, въпреки че умът се свързва с мозъка като част от тялото, а аз мисля, че в книгите има много повече от това. Според мен една книга запечатва душата и конкретния път на човек в даден момент от живота му, давайки му възможност след това да го извърви редом с него.

Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Oх, всяка го прави. В моя живот книгите, филмите – всяко творение на изкуството – ме намира, без да го търся. И ме намира в правилния момент, точно тогава когато имам най-силна нужда от него. Веднага се сещам за „Тибетска книга за живота и смъртта” на Согиал Ринпоче, която ме изкара от най-голямата дупка в живота ми. И макар да не съм последовател на което и да е религиозно учение, тази книга ми даде сили да се изправя на крака и си спомням, че четях само по страница-две на ден. Може би съм неадекватна и бавна, но имах реалната нужда да асимилирам всяка дума, която прочитах, и това отнемаше време. А и така всяко изречение се превръщаше в ежедневна практика.

Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Много рядко. А и трохи между страниците? Девата в мен изпада в ужас!
Като цяло обичам напълно да се потапям в действието, което извършвам. Като ям – ям. Като чета – чета. Като си клатя краката – си мисля само за това как си клатя краката. Разбира се, има ги и другите моменти, в които правя всичко на света симултантно, но съм спряла да се изненадвам на вродената ми биполярност.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Чай с мляко ли казват хората? Много british. Или вино? Да, някак си представям колко елитно би изглеждало човек да сръбва ароматно червено вино в компанията на любимата си книга. Уви, не пия нищо, докато чета. Да не говорим, че и през останалото време е така.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Наскоро стана въпрос за това при разговор с човека до мен и ми стана наистина интересно откъде произлиза идеята, че показваш неуважение към книгата и автора, ако драскаш по нея. За мен няма общовалидни принципи. Какво, ще отидеш да попиташ автора (ако е жив, разбира се) дали да подчертаеш важен цитат от книгата му ще го обиди? Звучи ми нелепо. Да подчертаваш, да прегъваш страници, да си записваш бележки, за мен това е твоят почерк върху неговия почерк. Книгата става някак… ваша. Обща. Представи си години след смъртта ти как някой намира тази книга. Вътре няма просто да намери творенията на оригиналния автор, той ще намери и частички от теб.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Каквото имам под ръка – билетче за градския транспорт, тревичка, флаер, всичко върши работа. Когато не намеря какво – прегъвам.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
За мен човек, който пише убийствена художествена литература, е човек, който може да се нарече истински писател. Другите сме просто драскачи, защото умението да боравиш с богатството на думите наистина е талант, който не всеки притежава. Но дали това определя кое предпочитам? Въобще не, чета всичко.

Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
Хартия. Хартия. Винаги хартия. На електронен носител нещо се губи, не знам какво, но се губи. Представи си че държиш това интервю в ръце и го четеш на леко мъхавите страници на книга, докато долавяш лекия аромат на мастило. Друго е, просто е друго.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
По принуда спирам дори в средата на страницата понякога, защото ако съм се влюбила в дадена книга, я нося с мен навсякъде. И нали… налага ти се да си вдигаш погледа докато пресичаш, да не те блъска кола или да не падаш в шахти, такива неща. Другото трудно ме прекъсва.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Абсолютно, и съм го правила. Всъщност всеки път като се опитвам да дам още един шанс на Буковски ми се случва. Разбирам го и не го разбирам едновременно, и съм търпелива, докато не дойде онзи момент, в който книгата се превръща в лепкаво и мръсно нещо, до което просто не искам да се допирам.

Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Не ми се е случвало с книги, но с филми – да, така че мисля, че е съвсем възможно.

Какво четеш в момента?
Отвъд книгите за астрология вероятно? Още дъвча „Четирите споразумения” на Мигел Руис, макар да е пет страници на кръст. Нещо не я усещам напълно и й давам време.

Коя е последната книга, която си купи?
„Птичият събор” на Петер Сис – силно препоръчвам. Обичам такива книги (тази е предимно в илюстрации), в които с толкова малко текст се казва всъщност толкова много. Всичко дори. Няма какво повече да се каже за живота от начина, по който завършва тази книга. Тя беше поредната, която просто ме намери, без да знам нищо за нея. Ни… намери, всъщност.

От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Една. Освен ако другите не са свързани с работата ми, но тях възприемам повече като „учебници”, не литература.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Обичам и предпочитам да чета сутрин, защото няма шанс да зачета механично и минути след това да заспя, което ми е проблем с книгите. И с живота май като цяло.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Винаги когато има въпрос или-или, винаги част от мен подкрепя и едното, и другото. Самостоятелните издания са сякаш по-ценни, защото ти дават синтез и едно усещане за завършеност. Но там го има малко това „искам да я прочета, но не искам да я прочета”, защото не искаш да свършва никога. Поредици също обичам, защото всичко, в което си се влюбил в една книга продължава в следващата. И следващата. И следващата. Докато не свърши безвъзвратно, Роулинг, и искаш да умреш!

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не. Както споменах, книгите ме намират. И аз вярвам, че всяка книга си избира човека, не обратното. Това, което ще спаси мен днес, може да бъде поредната хващаща прах книга на твоя рафт, която след прочитането оставяш с недоумение, докато аз съм се впрягала да ти обяснявам ли обяснявам колко е гениална. Всеки трябва да се движи от вътрешното си усещане. Знам го, защото всеки път, когато чета насила препоръчана от някого книга, винаги е… мх. Някакво никакво и дори не я помня. При което след пет години да кажем я хващам отново и тогава ми отвинтва мозъка и променя целия мироглед. Просто вярвам, че за всичко си има правилното място и правилното време.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Фокусът ми предимно е насочен върху това как да стоят кротко на рафта без да се излеят върху главата ми някой ден, докато се опитвам да измъкна някоя. Редът е за хората, които вярват в него.