Днешната ни гостенка се определя като търсещ човек, а ние можем да допълним, че е и невероятно талантлива млада художничка. Най-новата творба, по която работи е част от инициативата „Кръговрат на познанието“ на фондация Visionary, за която ви разказахме миналата седмица. В рамките на проекта Венета Маринова изпълнява своя първи мащабен стенопис в градска среда („Студентски град“ в София), наречен „Между страниците“. С художествената идея за него Венета спечели конкурс, проведен сред студентите от специалност „Стенопис“ по-рано тази година. „Между страниците“ е разработен в стил Ар нуво и деликатно поставя книгата в центъра на композицията.
Ето какво ни сподели самата Венета за себе си: „Търся смисъл в думите, в идеите, в срещите с другите и в начините, по които можем да променяме света около нас. Вярвам, че този истински смисъл не е самоцел – той трябва да се превърне в действие, в жест, в проект, който оставя следа. За мен именно изкуството може да бъде мост към промяната – да отвори разговори, които иначе биха останали потулени. Затова и преди четири години реших да продължа образованието си в Националната художествена академия със специалност „Стенопис“.
Проект: „Кръговрат на познанието“
Фотограф: Борис Урумов
Моето ежедневие е пъстра комбинация от идеи и действия. Умея да се движа между абстрактното и конкретното, между теория и практика, между личното и общото. В личен план съм човек, който вярва, че пътят на развитието минава през опознаване на себе си. Смятам, че съм човек на баланса. Разум и чувство, мисъл и действие – всичко това за мен е едно цяло. Вярвам, че когато намерим тази хармония в себе си, можем да го споделим и със света.“
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която те е накарала да промениш нещо в живота си?
Всяка една книга, която прочитам, оставя следа в мен. Може би първата, за която си спомням, че ми повлия изключително много, е „Анн от „Зелените покриви“ на Луси М. Монтгомъри. Когато си на същата възраст като главния герой в някоя книга, особено като дете, няма как да не се припознаеш. Образът на Анн е отвъд вдъхновяващ – бях, а и сега съм изключително впечатлена от това как едно малко момиче може да побира в себе си такова въображение и да изпитва възхита дори и от най-малкото. Исках да съм точно като нея – започнах да търся красотата и романтичното навсякъде. Любим цитат от тази книга, който не мога да забравя е следният: Защо хората трябва да коленичат, когато се молят? Ако наистина ми се поиска да се помоля ще ви кажа какво бих направила. Бих излязла на голямо, широко поле съвсем сама, или дълбоко, дълбоко в гората, и бих вдигнала очи нагоре към небето… нагоре… нагоре… нагоре към това прекрасно синьо небе, което изглежда така, сякаш няма край за неговата синева. И тогава щях именно да почувствувам, че се моля.
Отбелязваш ли си пасажи и цитати, докато четеш, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Никога не пиша, не отбелязвам и не драскам в книги. Дори мисълта да го направя не ми минава през ум. Когато бях малка, много обичах да оцветявам и рисувам по книгите, съответно и много ми се караха. Въпреки това едно от любимите ми неща е да намирам в стари книги, купени „втора ръка“; прибрани години назад вкъщи; взети от някоя библиотека, следи от хората, които са ги чели преди това. Обичам да чета написаните с молив или химикал бележки в празните полета на страниците и да следя кои са така старателно подчертаните изречения или цели абзаци. Винаги ми е било интересно защо точно те са били избрани от човека, който е чел тази книга, и какво ли го е накарало да се спре върху тях.
Сподели ни любимия си или последния отбелязан цитат.
Ще споделя два мои любими цитата от „На изток от Рая“ на Джон Стайнбек. Една книга, която много пъти започвах, оставях, а след това пак продължавах да чета. Това са именно: И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света. и Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото – човек, който не приказва, е човек, който не мисли.
Художествена или нехудожествена литература предпочиташ? Или и двете?
Художествената литература е тази, която най-често избирам в ежедневието си. Обичам да се потапям в най-различни истории, без значение дали са трогателни, изпълнени с патос и драма, или такива, които доставят приятно и непринудено чувство на лекота и забавление. Чета и нехудожествена литература, която обаче често е свързана с един художествен свят – този на изкуството.
Какво място заема поезията в живота ти? Имаш ли любима стихосбирка?
Веднъж бях на литературно четене на поета Михаел Крюгер, където той каза, че ако сутрин не е прочел поне едно стихотворение или поема, то денят му е лишен от смисъл. Преди време се вълнувах много от поезия и четях постоянно и най-различни произведения, както на големи имена в литературата, така и такива на любители или тепърва развиващи се автори. Напоследък обаче може би се отдалечих от света на поезията. Ако трябва да избирам, бих казала, че „До утре“ на Блага Димитрова е една от любимите ми стихосбирки. Също харесвам и „Изживей ме“ на Александър Иванов.
Любима екранизация или театрална постановка по книга? А книга по филм или пиеса?
Имам много любими екранизации по книги. Филмът, който, винаги ме разчувства, дори и да съм чела книгата, е „Където пеят раците“. Други мои любими екранизации са филмът по романа „18% Сиво“ на Захари Карабашлиев и сериалът по „Нормални хора“ на Сали Руни. Все още не съм чела книга, написана по филм, но бих добавила такава към списъка ми с книги, които трябва да прочета.
С кой писател би се запознал на живо?
Писателят, с когото бих се запознала на живо, е Нарине Абгарян. Преживявам дълбоко всяка една история, написана от нея. За мен тя е от онези хора, през чиито творби прозира огромният им талант.
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Винаги полагам огромни усилия да се съсредоточа в това, което чета, когато е на електронен източник, и затова съм и голям привърженик на хартиените издания. Въпреки това няма нищо по-хубаво от това да можеш да носиш някоя дебела книга в телефона си и да можеш да четеш където и да си. Аудиокнигите също са много практични, особено за човек като мен. Докато рисувам, винаги мога да слушам нещо полезно или интересно.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да спреш по всяко време?
Винаги прочитам главата, която съм започнала, докрай, дори когато очите ми започват да се затварят късно вечер. Случва се да се наложи да оставя книгата, която чета на мястото, до което съм стигнала, но доста рядко и в много неотложни случаи. Един от „червените ми флагове“ е да оставям книгите си без книгоразделител или да използвам всевъзможни неща вместо него. Може да е флаер, суха кърпичка или молив, всичко, което ми е подръка.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Обикновено героите в повечето любовни романи доста ме ядосват с изборите си и действията си, като например във Cleopatra and Frankenstein от Коко Мелърс. Въпреки това харесах този роман, но не мога да кажа, че е сред любимите ми. Може би все още предстои да намеря тази една книга.
Какво четеш и/или слушаш в момента?
В момента чета „Любов“ на Елиф Шафак. Този роман също би се класирал сред книгите, които променят начина ми на мислене. Все още не съм го прочела докрай, но мога да кажа, че съдържа много красива философия за живота. Напълно разбираемо е защо толкова хора посочват именно тази книга като любимата им, когато стане дума за тази писателка.
Коя е последната книга, която си купи?
Първата част от научната фантастика „Трите тела“ на Лиу Цъсин. Бях подтикната от едноименния сериал да избера точно нея като следваща в списъка ми, предстои ми да я започна и смятам, че със сигурност е интригуваща.
Проект: „Кръговрат на познанието“
Фотограф: Борис Урумов
С коя книга би казал „обичам те“?
Наскоро казах „обичам те“ с „Гениалната приятелка“. Подарих я за рождения ден на моя много близка приятелка, с която се познаваме от толкова малки, че не помним, кога за пръв път сме се видели. Тя винаги е била моята Лила Черуло, с която сме правили безброй щуротии. Първото нещо, което си помислих, когато започнах да чета тази книга, е как тя също трябва да я прочете, да види, че е писана за нас двете.
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Преди имах лошия навик да оставям книгите си непрочетени малко преди края им. Започвах нова книга, която също оставях преди да приключи, и се връщах на предната, за да я довърша. Сега се старя да чета само една единствена книга и да не започвам нова, докато не стигна и последната страница.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Организацията в моята библиотека, а и в тази при родителите ми, е следната. Книгите на български автори винаги са заедно, тези на английски език – една до друга, книгите от един и същ писател – отново заедно, поредиците – също. След като съм направила вече тази подредба, разделям останалите книги по жанрове. В цялата тази организация, естествено, има и ред по големина, а понякога и по цвят на кориците. За жалост, не винаги ми стига място за книгите ми по рафтовете и затова доста често ги подреждам на случаен принцип една върху друга, върху вече подредените в библиотеката ми.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Нарине Абгарян е авторката, който препоръчвам винаги, но единствено на хора, които смятам, че биха харесали творбите ѝ. Книга, която също доста често предлагам на мои приятели, е „Осъдени души“ от Димитър Димов. Винаги когато я препоръчвам, очаквам да разбера каква е била реакцията на човекът, който е започнал да я чете заради мен, тъй като мен ме впечатли изключително много. Смея да кажа, че това един завладяващ роман, който ме разтърси.
Вижте всички участници в рубриката ни „Как четеш“ тук.
Книгите, споменати в материала, можете да намерите в Ozone.bg.
Повече за инициативата „Кръговрат на познанието“ на фондация Visionary можете да прочетете тук.
