Вера Траянова е журналист и сценарист на свободна практика. Живее в Берлин, а нейни късометражни филми са показвани и награждавани на редица престижни международни фестивали. Вера Траянова е и един от сладкодумните разказвачи в книгата „Куфарът на брат ми“ (изд. ICU). Без да Ви бавим споделяме и нейните прелюбопитни отговори на въпросите в „Как четеш?“
Какво са книгите за теб?
Абсолютното доказателство за съществуването на паралелни светове. Убедена съм, че всеки четящ живее в света на актуалната си книга.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Цветът на магията“ на Тери Прачет като аудиокнига буквално промени живота ми. Преди две години ме мъчеше безсъние. Приятелка ме посъветва да го преборя с аудиокнига. Започнах с „Цветът на магията“ – и оттогава няма край. Не заспивам без слушалка в ухото. Това е насладата (и зависимостта) от „приказката за лека нощ“. Според приятеля ми, вероятно съвсем скоро ще оглушея. Мисля да се включа и като четец в проекта librivox, където доброволци четат свободни от лиценз книги.
Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не. В това отношение съм моногамна. Твърде много обичам и книгите и храната, за да смеся удоволствието от двете.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
И тук, като при храната. За мое огромно съжаление не мога да чета в кафене. Радвам се на хората, които излизат в неделя с книга на кафе, но съм само техен тих наблюдател.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Ужасява ме, ако книгата е от библиотека и някой я е присвоил, наложил е собствен отпечатък върху прочита. За себе си не отбелязвам, после обаче се ядосвам, че не съм го сторила. Когато искам да цитирам „оноватолковаточноказанонещо“, започва ровене из книгата, не го намирам, попадам на друго „точнотолковаточноказанонещо“, не го отбелязвам и така – един безкраен кръговрат.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Оставям книгата отворена с „лице“ надолу. Мисля, че книгите ми страдат от болки в кръста и имат неприятни белези по гръбчето.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. С равностойно любопитство.
Eлектронни или хартиени издания? Или и двете?
И двете. Напоследък забелязах, че хартиените книги за мен се превръщат по-скоро в обект за колекциониране, а електронните – за четене. Когато вляза в книжарница съм като дете в сладкарница. Кориците са толкова примамливи, пъстри, подканящи – всяка нашепва „купи ме“. Купуваш, а после нямаш време да изчетеш цялата цветна купчина, не искаш да носиш със себе си тежкия пореден том на „Песен на огън и лед“, например. Докато четецът улеснява и винаги дава достъп до книгата, която ти се чете в момента – в метрото, на плажа. Даже на балкона е по-удобно. Освен това имаш определена гъвкавост да смениш четивото, имаш приятното усещане за влизане в най-подходящия за даден миг свят. Равносметката ми е – повече чета електронни в последно време. Но пък хартиените имат друга тежест, красота – и в преноснен смисъл. Не мога да се реша.
Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Някои книги даже го изискват. Толкова са концентрирани, че не можеш да изпиеш главата на екс. Други пък обратно. Докато се усетиш, хоп – уикендът преминал, отново е понеделник – явно са се сменяли ден и нощ между страниците.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Не. Винаги искам да знам какво става в края на книгата. Даже и упътване за поддръжка на редосеялка бих прочела от край до край, за да разбера какво става накрая.
Ако в книгата, която четеш главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти книги?
Зависи с какво дразнят. Половината от героите на любимата ми „Песен за огън и лед“ на Дж. Р. Р. Мартин дразнят, но именно защото са пълнокръвни до безумие (и безумни сами по себе си, но това е друга тема). Ако обаче дадена фигура дразни, защото е като талашитена изрезка, побутвана от автора да прави болезнени драматургични шпагати – тогава е трудно да харесам.
Какво четеш в момента?
Тъкмо ми подариха „Моето порно“ на Бояна Ламбер и с удоволствие изчитам по няколко фрагмента сутрин. Интересно е как текстове, които са били познати онлайн, придобиват особено силна плътност на хартия. Също така с мен сега е „Антологии и канон“ на Биляна Курташева. Това е пример, как нехудожествена литература се отличава с художествена филиграност. Много ми харесва този вид изящно академично писане, което увлича, хваща читателя за ръка. Академичен page turner. Ако искате да разберете кои са Силва Мара, Вита Морена и защо Славейков трижди отказва да подпише „свидетелство за зрялост“ на българската литература – потърсете тази книга.
Ах да, също така онзи ден имах полет с „Кукувицата“ на Елин Рахнев – фантастично оформление с илюстрации от Ася Кованова и Андрей Кулев. Представете си училищна чистачка, „развълнувана и чорлава като откъсната маргаритка“ , паяжини, които „хрупат чипс“ и пиратски кораб, пуснал котва във водна пързалка (ако подчертавах в книги, тази щеше да бъде една непрекъсната синя линия от началото до последната дума)! Книгата има аромат на ягоди, повярвайте.
Препоръчвам и трите – „Моето порно“, „Антологии и канон“ и „Кукувицата“.
Коя е последната книга, която си купи?
Стихосбирка на Ернст Яндл. Мънично джобно издание.
Ето от най-любимите ми негови стихотворения, в превод на Венцеслав Константинов.
някои мислят
дяво и лясно
не може да се
стрешаг
каква забвуда!
От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По няколко наведнъж.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Не. Мога да чета винаги, но само почти навсякъде. Както рекнах, в кафене не мога.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
И двете.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Ако спомена още веднъж „Песен за огън и лед“, ще стана крайно досадна. Иначе, „Бартълби писарят“ на Х. Мелвил. И „Фарс или никога вече самота“. Вонегът е велик (с главно В).
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Мисля, че бих успяла да вкарам хаос даже в организираната престъпност. Книгите ми вероятно скоро ще въстанат на бунт, защото им е омръзнало да живеят по този начин.
