Жасмина Гевезиева e рекламист по образование, дигитален маркетолог по професия и борец срещу хранителните разстройства по призвание. Сражава се с едно конкретно – хиперфагия. Отскоро е и Републикански шампион по силов трибой в категория до 52 кг. Златна медалистка във всички дисциплини, или накратко и по-помпозно звучащо – най-силната жена в най-леката категория в България. Поканихме Жаси да ни разкаже повече за книгите, които харесва, и никак не се изненадахме да научим, че и в читателските си навици тя винаги се стреми към самоусъвършенстване.
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
Менят се спрямо периодите.
Преди 10 години – „Граф Монте Кристо“.
Преди 5 години – „Заразително“ на Джона Бъргър.
От тази година – Atomic Habits на Джеймс Клиър. В момента той е гуруто в САЩ по отношение на научно доказани методики за изграждане на нови поведенчески модели.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти „храна за четене“?
Странното е, че и преди, въпреки хиперфагията, и сега, никога не съм обичала да похапвам, докато чета. Пречи ми да се съсредоточа и вляза „в зоната“.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Ментов чай. С много мента. И много лимон.
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Отбелязвам си, да. С цветни стикерчета. Книгите, които съм чела особено внимателно, са изключително шарени и смешни – със стърчащи листчета отвсякъде.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
По принцип използвам книгоразделители. Но ги губя постоянно. Затова оставям книгата отворена в краен случай, но вътрешно не съм доволна, като го правя. Като бях първи-втори клас, ни учеха, че книгите ги „боли“, като ги оставят отворени наобратно, и това ми се е загнездило в съзнанието. Глупаво е, но си стои.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
99% от четивата ми са нехудожествена литература. Последно време директно съм се хвърлила на метаанализи.
Eлектронни или хартиени издания? А може би и двете?
И двете. В зависимост от наличността и ситуацията. Много често – и pdf на лаптопа.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Като цяло гледам да я довърша. Иначе се губя, забравям и като я подхвана на следващия ден, се налага да стартирам главата отначало.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Преди години си мислех, че не мога. Сега все по-често го правя и, честно казано, се дразня на себе си. Считам, че аз не съм дорасла, за да схвана гениалността на автора.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
За съжаление, чета твърде много нехудожествена литература, за да има главни герои. Но предполагам, че не.
Какво четеш в момента?
„Силата на навиците“ на Чарлс Дюиг.
Коя е последната книга, която си купи?
Мога да ти кажа, коя е последната книга, която ми купиха, тъй като се случи преди дни – „14 000 неща, за които да бъдеш щастлив“. Приятелят ми я подари, тъй като бях много изтощена покрай подготовката за Републиканското и тъкмо минавах в процес на кетоза… което е много, ама много тегаво преживяване.
От тези хора, които четат само по една книга, ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Няколко наведнъж със сигурност. Проблемът е, че не всичко довършвам.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
На дивана вкъщи – топ уют!
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самоястоятелни издания. Обичам да имам представа за скорошна завършеност.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Джеймс Клиър, Джеймс Клиър, Джеймс Клиър.
За маркетинг колегите – Гладуел ми е любимец.
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По където се намери празно място.
Снимки: Йордан Йовков
