Днес ви срещаме с едно от любимите лица от телевизионния екран – водещата в „Тази събота и неделя“ и изпълнителен продуцент на новините и актуалното съдържание в bTV Radio Group – Жени Марчева.
Жени завършва българска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Започва професионалното си развитие в БНТ, но продължава в „Дарик”, където по думите й е и нейното бойно кръщение като журналист.
„Най-голямата сила на журналистиката е да променя света, в който живеем към по-добро – смята Жени и допълва – дълбоко вярвам в тази сила на професията ни, колкото и наивно да звучи”.
Най-вълнуващата история, която е разказвала, е тази на българските медици, осъдени на смърт в Либия за заразяването на над 400 деца с вируса на СПИН. „И толкова години след развръзката съм убедена, че все още много детайли в тази история са неосветени. Това е и един от случаите, в които професионална и житейска кауза за мен напълно са се припокривали”, коментира Жени Марчева.
От началото на 2019 г. Жени Марчева съвместява амплоато си на водеща на „Тази събота и неделя“ с ангажиментите на изпълнителен продуцент на новините и актуалното съдържание в ефира на станциите bTV Radio, N-JOY, Jazz FM, Classic FM и Z-Rock.
Журналист, читател, търсач на нови светове…
Коя е книгата, която най-силно ти е повлияла? Или книгата, която най-силно те е замислила и те е накарала да промениш нещо в живота си?
„Братята с лъвските сърца“ на Астрид Линдгрен в детството ми. „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс в тийнейджърските ми години. „Метаморфозата“ на Кафка и „Архипераг ГУЛАГ“ на Александър Солженицин в студентските времена. Каква е цената на живота като че ли е въпросът, който съм търсила във всички тях. Всяка книга, която съм прочела, ме е накарала да се замисля върху нещо важно, това е голямата победа на четенето. А дали съм променяла нещо у себе си след затварянето на някоя книга? Не съм сигурна! Книгите по някакъв свой начин приличат на листовките на лекарствата. Определени лекарства могат да ти помогнат, други – да те убият. По-добре e да не експериментирам с фантазните измерения.
Похапваш ли, докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не.
Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Обикновено чета в легнало положение, така че напитката може да ме задави ☺
Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите, или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
О, да, в студентските си години имах ужасния навик да подчертавам и драскам с маркер. Но вече не. Днес пазя книгите си много повече.
Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
Вероятно вкъщи има поне 10 книгоразделителя, но по навик оставям книгата отворена. И, разбира се, никога не мога да открия бързо докъде точно съм стигнала.
Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Художествена!
Eлектронни, хартиени издания или аудиокниги? А може би и трите?
Аз съм старомодна в това отношение. Единствената хартиена материя, която съм докосвала през последните 10-15 години, това са книгите.
Държиш ли да прочетеш главата докрай, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Обичам да има някаква относителна завършеност на прочетеното от мен.
Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът или самият текст те дразни?
Ако започна да чета и до 50-та страница книгата не ме увлича, затварям я и повече не се връщам към нея.
Ако в книгата, която четеш, главните герои те дразнят, може ли все пак да се нареди сред любимите ти?
Може, разбира се. Достойнствата на героите не са в пряко пропорционална зависимост от достойнството на книгата, в която живеят.
Какво четеш в момента?
„Времеубежище“ – новият роман на Георги Господинов.
Коя е последната книга, която си купи?
Не помня, честно!
От тези хора, които четат само по една книга ли си, или можеш да четеш по няколко наведнъж?
По една.
Имаш ли си любимо място/време за четене?
Вечер, когато къщата спи или късните летни следобеди – на шезлонга на плажа или на люлката в градината.
Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Няма никакво значение. Важното е да ми е интересно и да ме тегли към последната страница.
Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Бих препоръчала всичко, което вероятно не сме обичали и не сме разбирали напълно в по-младите си години – Шекспир, Яворов, Стайнбек, Селинджър, Достоевски, Набоков…
Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
Всичко при мен е хаос, включително и в библиотеката ми.
